Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
— Хайде де, Надя. Аз ти доведох цяла революционна армия. Изкатерих Рилските зъбери, за да те измъкна. Това все значи нещо, нали?
Погледът й отново се стрелна настрани. Изчаках.
— Вирусно е — каза най-сетне тя. — Силно заразно, вариант на грипа, но без симптоми. Всички го прихващат, всички преболедуват, но само генетично модифицираните реагират. Вирусът задейства промяна в реакциите на хормоналната им система при контакт с феромони на Харланитите. Заразените носители бяха заровени в тайни хранилища. При решение да бъдат задействани, специален екип трябваше да разкопае едно от хранилищата, някой да се прехвърли в един от носителите и да си тръгне. Вирусът щеше да свърши останалото.
Някой да се прехвърли в един от носителите. Думите тихо звънтяха в главата ми като вода, капеща от спукана делва. Емисарският предвестник на проумяването сякаш висеше на една ръка разстояние, но не можех да го достигна. Зъбчатките на интуицията се завъртяха, прехвърляйки онова, което знаех.
— Тези хранилища… Къде бяха?
Тя сви рамене.
— Предимно на Ню Хокайдо, но имаше и в северния край на Шафрановия архипелаг.
— И къде отведе Танаседа?
— На Саншин Пойнт.
Механизмът зацепи и вратите се разтвориха. Спомени и разбиране нахлуха през отвора като утринно слънце. Ласло и Силви се препират, докато „Пушки за Гевара“ навлиза в пристанището на Драва.
Бас държа, че не сте чували за онзи плаващ екскаватор, дето вчера го намериха на парчета край Саншин Пойнт.
Чух. Според съобщението са се блъснали в скалите, докато заобикаляли носа. Най-елементарна некадърност, а ти търсиш конспирации.
И собственият ми разговор с Плекс в „Токийския гарван“ предната сутрин.
И за какво им трябваше тази вечер точно твоята апаратура? В града сигурно има и други устройства за презареждане на дигитални личности.
Някаква издънка. Имат си собствено оборудване, но се замърсило. Морска вода в тръбите за гел.
Много организирана престъпност, а?
— Нещо май ти е весело, Ковач?
Тръснах глава.
— Мики Тръпката. Мисля, че ще трябва да задържа името.
Тя ме изгледа странно. Въздъхнах.
— Няма значение. А какво получава Танаседа от всичко това? За какво му е подобно оръжие?
Устните й се подвиха от едната страна. Очите й сякаш заблестяха в отразената от вълните светлина.
— Престъпникът си е престъпник, независимо от класата. В крайна сметка няма разлика между Танаседа и някой долнопробен главорез от Карловия кей. А къде е най-силна якудза? В изнудването. В натиска. В машинациите за уреждане на държавни поръчки. Властите си затварят очите, когато трябва, отпускат дялове от най-печелившите дейности. Сътрудничество под натиск. Много тихо и много кротко.
— Но ти ги преметна.
Тя мрачно кимна.
— Показах им мястото, дадох им кодовете. Казах им, че вирусът се предава по полов път, за да си мислят, че контролират положението. Всъщност и това прави, а Плекс беше твърде немарлив, за да се разрови по-надълбоко в биокодовете. Сигурна бях, че ще се издъни.
Усетих как по лицето ми трепва нова усмивка.
— Да, голям талант е в това отношение. Сигурно заради аристократичния произход.
— Сигурно.
— А при тая власт на якудза над сексуалната индустрия в Милспорт, положението е изглеждало направо идеално за тях. — Осъзнаването на целия план ме опияняваше като мек наркотик. Беше прост, прецизен и безпогрешен, достоен за емисар. — Дала си им заплаха срещу Харланитите, а те вече са разполагали с най-доброто средство да я демонстрират.
— Да, така изглежда. — Гласът й пак взе да пресеква, докато потъваше в спомените. — Щяха да презаредят някой свой наемник в едно от телата и да го докарат в Милспорт, за да докажат с какво разполагат. Не знам дали е стигнал дотам.
— О, сигурен съм, че е стигнал. Тия от якудза са големи педанти, когато става дума за натиск. Какво ли не бих дал, за да видя лицето на Танаседа, когато е дошъл с пратката в Рила, а тамошните генетици са му обяснили каква е работата. Изненадвам се, че Аюра не го е екзекутирала намясто. Проявила е удивителна сдържаност.
— Или удивителна целенасоченост. Неговата смърт не би променила нищо, нали? Докато качат онзи носител на ферибота в Текитомура, вече е имало толкова заразени, че епидемията е станала необратима. А когато е слязъл в Милспорт… — Тя сви рамене. — Невидима зараза по целия свят.