Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
— За мен е чест… — започна Кои. Млъкна и се изкашля. — За мен е чест да говоря за тия неща.
Иззад масата жената в носителя на Силви Ошима го гледаше спокойно и твърдо. Тя отговори с лаконично потвърждение на първите му заобиколни въпроси, друг въпрос пренебрегна. Другите двама слушаха внимателно и тя се обръщаше леко към тях със старомоден жест, за да подскаже, че не ги е забравила. Почувствах как се превръщам в обикновен зрител, докато първоначалните любезности отминаваха и Потвърждението набираше скорост. Разговорът се оживи, бързо премина от въпроси за последните няколко дни към дълъг и мрачен обзор на някогашната политика, сетне към Разселването и годините преди него. Езикът се сменяше също тъй бързо от съвременен аманглийски на непознат старояпонски диалект с вметнати тук-там думи на малояпонски. Озърнах се към Бразил и свих рамене. И двамата стремително изоставахме от темата и граматиката на разговора.
Така продължи часове наред. Двигателите на суперсала глухо тътнеха зад стените около нас. „Картини от плаващия свят“ пореше тежко вълните. Ние седяхме и слушахме.
— … те кара да се замислиш. Едно падане от онези корнизи и се превръщаш в боклук, пръснат из >>прилива?<<. Никакви спасителни планове, никакви застраховки за презареждане, нито поне някаква помощ за семействата. Това е >>ярост?<<, която започва в костите ти и…
— … помниш ли кога за пръв път осъзна това?
— … една от статиите на баща ми за колониалната теория…
— … играеш >>????<< по улиците на Данчи? Всички играехме. Помня как веднъж >>уличната полиция?<< се опита да…
— … реакция?
— Такива са семействата, или поне така беше в моето. Нашите винаги >>????<< като хлъзгоподи >>чума?<<…
— … дори и когато беше млада, нали?
— Написах това още преди да навърша осемнайсет. Не мога да повярвам, че са го напечатали. Не мога да повярвам, че има хора, които >>плащат добри пари/отделят сериозно внимание?<< за такива >>????<<.
— Но…
— Тъй ли? — Небрежно повдигнати рамене. — Не изглеждаше точно така, когато >>погледнах назад/преосмислих?<< с оглед на >>кръвта по ръцете ми?<< по време на >>????<<.
От време на време ние с Бразил ставахме да сварим пресен чай в кухнята. Ветераните от Черните бригади почти не ни забелязваха. Те бяха напълно изключили, понесени от прилива и подробностите на едно минало, възкръсващо изведнъж около масата.
— … помниш чие беше решението?
— Очевидно не — вие, момчета, пет пари не давахте за >>чинопочитанието?<<…
Внезапен взрив на веселие около масата. Но се виждаше, че в очите им блестят сълзи.
— … и ставаше твърде студено за прикрита кампания там. Инфрачервените прибори щяха да ни засекат като…
— Да, беше почти…
— … Милспорт…
— … по-добре да ги излъжем, че имаме шанс? Не смятам.
— По дяволите, поне още сто километра, преди…
— … и запаси…
— … Одисей, доколкото си спомням. Той би продължил >>????<< на едно място чак до…
— … за Алабардос?
Дълго мълчание.
— Не е ясно, имам чувството, че >>????<<. Спомням си нещо за хеликоптер. Към хеликоптер ли отивахме?
Тя леко трепереше. Не за пръв път всички се отдръпнаха от главния въпрос като крилодери от изстрел.
— … нещо за…
— … в общи черти реакционна теория…
— Не, едва ли. Ако разглеждах други >>модели?<<…
— Но нима не е аксиома, че >>борбата!<< за контрол на >>????<< ще предизвика…
— Тъй ли? Кой го казва?
— Ами — Смущение, разменени погледи. — Ти го каза. Или поне >>твърдеше/признаваше?<<, че…
— Глупости! Никога не съм казвала, че една конвулсивна смяна на политиката е >>ключ?<< към по-добро…