Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
Той ме огледа с непроницаемо, сбръчкано лице. Но в очите му светеше жажда, с която знаех, че не мога да се преборя.
— Налага се да почакаш — каза той. — Първата ни грижа е да потвърдим Нейната самоличност. Ще бъда благодарен, ако никой не ме нарича по име, докато не приключим.
— Да потвърдите — рязко повторих аз. Почваше да ми писва от начина, по който произнасяха Нея. Просто се усещаше главната буква. — Имаш предвид истинско потвърждение, нали, Кои?
Погледът му прескочи рамото ми и се зарея към скатоловеца.
— Да, точно това имам предвид — каза той.
Много е изписано за плебейските корени на квелизма, особено през вековете след като неговата създателка бе проявила добрината да умре и да напусне сферата на политическите дебати. Фактът, че Квелкрист Фолкънър е избрала да се опре на най-бедните наемни работници в Харлановия свят, водеше мнозина неоквелисти до странното убеждение, че по време на Разселването е възнамерявала да издигне лидери, избрани изключително от тези среди. Фактът, че самата Надя Макита произхожда от сравнително привилегированата средна класа, старателно се заобикаляше, а тъй като не бе успяла да се издигне до върха на политическата власт, не й се бе налагало и да отговори на основния въпрос: Кой ще командва, когато пушилката се разсее? Но макар и премълчано, основното противоречие на съвременния неоквелизъм си остава неразрешено и в квелистка компания се смята за неприлично да го изтъкваш.
Затова реших да не отбелязвам факта, че тайната квартира на долната кърмова палуба явно не принадлежеше на изисканите ветерани от Черните бригади — мъж и жена — които ни чакаха там. Долната кърмова палуба е най-бедният и най-неприятен квартал на всеки суперсал или плаваща фабрика, и никой не се заселва там по свое желание. Усетих как вибрацията на двигателите се засилва, докато слизахме по стълбичките откъм по-желаните жилищни територии из надстройките и по горните палуби, а когато влязохме в апартамента, всичко наоколо непрестанно боботеше и се тресеше. Оскъдна корабна мебел, надраскани и протрити стени, минимум украса — всичко подсказваше, че наемателят рядко се мярка тук.
— Извинете за обстановката — каза любезно жената, докато ни въвеждаше. — Ще е само за една нощ. А близостта до двигателите прави дистанционното наблюдение почти невъзможно.
Нейният спътник ни поведе към столове, подредени около евтина пластмасова маса. Бяла покривка, чайник върху подгряваща плоча, чинийки със суши. Много официално. Докато сядахме, той заговори:
— Да, освен това сме едва на сто метра от най-близкия люк за външна поддръжка, откъдето ще ви вземат утре сутрин. Ще докарат катера точно под носещите ребра между шести и седми кил. Можете да се спуснете право оттам. — Той кимна към Трес. — Макар и ранена, ще се справите без особени трудности.
Всичко вървеше гладко, като след репетиция, но докато човекът говореше, погледът му непрестанно пълзеше към жената в носителя на Силви Ошима и веднага отскачаше назад. Кои вършеше същото, откакто я свалихме от „Ангелски огън“. Само жената бе успяла да овладее погледа и надеждите си.
— И тъй — каза спокойно тя, — аз съм Сто Делия. Това е Кийоши Тан. Да започваме ли?
Потвърждение.
В днешното общество то е широко разпространен ритуал, практикуван най-често на родителски тържества по случай раждането на рожба или при повторни сватби, потвърждаващи старата връзка на презаредени съпрузи. Представлява отчасти стилизирана церемония, отчасти размяна на спомени в стил „помниш ли как…“, а формата и строгостта на ритуала са различни в различните светове и култури. Но на всяка планета, където съм бил, Потвърждението съществува като дълбоко уважавана и съществена част от обществените отношения. То е единственият начин без сложни и скъпи психографски процедури да докажем на приятели и роднини, че каквато и плът да носим, ние сме онези, за които се представяме. Потвърждението е основната социална функция, определяща самоличността в днешно време — също тъй жизненоважна, както са били за прадедите ни подписът или пръстовите отпечатъци.
И това се отнася за обикновения гражданин.
За митичните героични фигури, възкръснали — може би — от смъртта, тази процедура става хилядократно по-важна. Сосеки Кои видимо трепереше, докато заемаше мястото си. Двамата му колеги имаха по-млади носители и не им личеше толкова, но емисарското око забелязваше същото напрежение в колебливите, пресилени жестове, в прибързания смях, в пресекването на гласовете от време на време и повтарянето с пресъхнало гърло. Тези хора, участвали някога в най-страшната репресивна организация в историята на планетата, изведнъж зърваха искрица надежда сред пепелта на своето минало. Пред тях стоеше жена, която се представяше за Надя Макита, и в очите им ясно се виждаше, че залагат на тази надежда всичко, на което са държали в живота си.