Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Лийша чу виковете на дърварите, които тичаха към светлините, и звуци от борба, но те бяха далеч, а мимикът продължаваше да обикаля наоколо. Дали идваха да ѝ помогнат, или отиваха към собствената си смърт? Мимикът, който се беше опитал да отвлече Роджър, посичаше с лекота дървари и шаруми, докато Роджър, Аманвах и Рена не бяха обединили силите си против него.
Лийша можеше да го види между дърветата — добре охранена, безформена, движеща се бързо твар. Тя насочи жезъла си към него и изпрати струя магия, без да се интересува от разрушенията, които ще причини, стига да повалеше създанието. Дърветата се начупиха и земята се разтресе, но мимикът успя да се изплъзне незасегнат.
Отвличането на вниманието ѝ едва не я уби. Обградиха я група дървесни демони. Един стъпи върху защитен клат и беше обгърнат от пламъци. Останалите четирима намериха обходен път.
Мускалче с разтворител, запратено към лицето на друг, го накара да обикаля наоколо с димящи очи и да размахва слепешката нокти, като увеличаваше разрушенията.
Тя хвърли още няколко клата, покрити с електрически защити, които уловиха два демона и накараха мускулите им да се сгърчат.
Но последният се озова твърде близо до нея, за да успее тя да нарисува защита. Падна по гръб и трескаво затърси ножа на колана си.
— Лийша! — изрева Тамос и удари демона със защитения си щит.
Защитите проблеснаха и ядронът отлетя настрани. Тамос се извисяваше в сияйната си броня и за миг тя отново се почувства в безопасност.
Но изведнъж около него се уви едно огромно пипало, вдигна го във въздуха и го запрати към едно дърво в другия край на сечището. Той се свлече на земята и повече не помръдна.
Лийша запрати нова струя магия към мимика, но ядронът отново беше твърде бърз. Магията го закачи, просна го на земята, но по-голямата част от нея отлетя към гората и превърна стогодишните дървета в трески.
В ушите ѝ звънтеше, но тя можеше да чуе звуците от битката; хралупарите се опитваха да пробият кръга от демони и да се доберат до нея.
Тя нарисува мимическа защита във въздуха над Тамос, след което започна да изгражда и кръг около себе си, за да се защити.
Трябваше да започне със себе си. Дългото тънко пипало на мимика се уви около китката ѝ. Тя трескаво бъркаше в джобовете на престилката си, докато съществото я дърпаше към себе си, но вече беше изразходвала всичко.
Една защитена стрела едва не преряза пипалото и Лийша внезапно падна заднешком на земята. Пипалото започна да се гърчи, покрито цялото с лъскава сукървица. Лийша го отърси от себе си, отвратена.
Още три стрели се забиха в тялото на мимика. Демонът изпищя, а плътта му започна да се топи. Стрелите паднаха на земята, но Уонда използва разсеяността на чудовището, за да скъси разстоянието, и нанесе силен удар със защитения си юмрук по главата му.
Демонът се просна на земята и се разпльока като мека глинена фигура, ударена с тояга. Но глината бързо започна да се оформя като под умела ръка и се надигна по-зловеща отпреди, осеяна с шипове и остри ръбове.
Но Уонда беше готова да го посрещне. Защитените ѝ ръце отбиваха ударите на ядрона, а ударните защити на юмруците ѝ го поразяваха като мълнии. Десетина назъбени пипала се стрелнаха към нея. Но Уонда беше по-бърза, отколкото Лийша можеше да си представи, почти толкова бърза, колкото Рена Бейлс.
Биеше се като Арлен — със завъртания и премятания, отскачаше над пипалата като муха, опитваща се да избегне мухобойката. Главата на съществото се превърна в глава на огнен демон и изплю огън срещу нея, но Уонда разпери пръсти и погълна горещината и магията, добавяйки допълнително сила към ударите си.
Тя се доближаваше все повече към него, ръцете ѝ се движеха с такава бързина, че изглеждаха почти размазани; вадеше стрелите от колчана си и ги забиваше в демона, без да използва лъка си. Писъците на съществото представляваха какофония от болка, хиляди викове на ужас, събрани ведно.
От безформената маса се изстреля ново пипало, което се уви около Уонда. Стискаше я здраво, долепило защитените ѝ ръце към тялото ѝ.
Лийша вдигна жезъла си, но мимикът предвиди действията ѝ и постави Уонда пред себе си.
— Не отстъпвай, господарке Лийша! — извика Уонда. — Убий го, докато можеш!
— Стига глупости — отвърна Лийша.
Продължаваше да държи жезъла си насочен напред, а мислите ѝ препускаха трескаво. Отвсякъде се носеха звуци на битка, но мимикът сигурно беше използвал много ядрони за подготвянето на капана, защото на сечището не се появиха още хора.