Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Арлен не отговори и тя побърза да го настигне. Виждаше го с крайчеца на окото си, защитената му светлина проблясваше, докато вървеше между дърветата.
После изведнъж го изгуби от погледа си. Продължи да върви още известно време, но нямаше и следа от него.
— Лийша.
Този път го чу някъде отстрани. Дали не се беше объркала сред дърветата? Забърза в неговата посока.
— Започвам да губя търпение, Арлен Бейлс — изсъска тя, когато той отново не се появи.
— Лийша.
Сега беше зад нея. Тя се обърна, но там нямаше никого.
— Изобщо не е смешно, Арлен — сопна му се Лийша. — Ако не ми се появиш до пет секунди, се връщам обратно в лагера.
„Ако изобщо си спомня накъде беше“, помисли си тя. Дърветата около нея изглеждаха еднакви, а клоните им, покрити с есенни жълти листа, скриваха небето.
— Лийша.
Вляво. Тя се обърна, но видя единствено леко сияние сред дърветата, магическата мъгла, стелеща се над земята.
— Лийша.
Отново зад нея. Лийша започна да се усеща, но вече беше късно. Виковете се чуваха отвсякъде.
— Лииииийша.
Гласът вече изобщо не приличаше на Арленовия. Дори не беше човешки.
— Лийша Пейпър.
Добавянето на фамилията ѝ я накара да потрепери.
Тя се завъртя в пълен кръг, като зърна някакво движение сред дърветата. Ядрони. Нямаше как да разбере колко са. Поне половин дузина, водени от мимик. Беше невидима за тях заради защитеното си наметало, но те щяха да стесняват кръга, докато не я хванеха или не успееше да се измъкне и да побегне. Наметалото нямаше да ѝ е от голяма полза, ако бъдеше принудена да се движи бързо.
„Идиотка — сгълча се мислено тя, припомняйки си думите на Рена. — Мозъците знаят коя си. Падне ли им удобен случай, ще те нападнат.“
Това, че мозъците я искаха мъртва, си беше нещо като комплимент. Комплимент и кошмар. Между двете Новолуния се беше почувствала в безопасност, но очевидно мимиците не притежаваха непоносимостта към лунната светлина, характерна за господарите им.
„И са по-умни, отколкото си мислехме“, призна пред себе си тя. Този тук я беше направил на глупачка и тя се беше напъхала сама в ноктите му.
Нещо се сгърчи в корема ѝ и тя си спомни, че не е единствената застрашена. Беше напъхала двама в ноктите му и сега трябваше да си помогне сама.
Видя малко сечище и тръгна към него, докато разкопчаваше дълбокия джоб на роклята си. Бръкна вътре и стисна дългата тънка кост, която бе взела от ръката на мисловния демон, преди да заостри върха ѝ, да я покрие със защити и да я облече в злато. Нейният хора жезъл.
Със свободната си ръка бръкна в торбичката на колана си и пръсна зад гърба си шепа защитени клатове.
„Елате, ядронски изчадия — помисли си тя, като разтвори изцяло наметалото си. — Още не сте ме хванали.“
И те дойдоха. Два дървесни демона скочиха от дърветата с ужасяваща бързина.
Но не преди Лийша да успее да нарисува с жезъла си защита за отблъскване на демони. Символът увисна във въздуха, сияейки пред защитеното ѝ зрение, и когато демоните се блъснаха в него, той извлече магията им и я използва, за да ги отблъсне обратно към дърветата. Те изпищяха и изчезнаха сред трясъците на чупещи се клони.
И понеже това можеше да се окаже недостатъчно, за да доведе помощ, Лийша насочи жезъла си право нагоре и нарисува защита за светлина. Подобно на флейтист тя размърда пръстите си над защитата, като вля още енергия в символа. Той пламна ярко, превръщайки нощта в ден.
Един огнен демон я наплю с огън, но тя нарисува във въздуха сифон, който изтегли силата му. Жезълът в ръката ѝ се затопли и единственото, което достигна до нея, бе зловонният дъх на демона. Тя запрати енергията обратно към него под формата на ударна защита и демонът се размаза в земята като мишка под ботуша на Гаред.
Зад нея се разнесе писък; някакъв дървесен демон беше стъпил върху един от клатовете ѝ. Писъкът рязко секна и ядронът спря да се движи, а приличащата му на дървесна кора броня се покри с тънък пласт скреж. Демонът се опита да накара крайниците си да се размърдат, но върху гърдите му се появи пукнатина, последвана от звука на отчупваща се от покрив ледена шушулка. Лийша се прицели в пукнатината и нарисува още една ударна защита.
Демонът се пръсна на безброй парчета, но след него идваха други.
Между дърветата изскочи полски демон, но защитата на Лийша го отхвърли назад с такава сила, че той се удари в дебело един фут дърво и го пречупи надве. Група огнени демони изпъплиха на сечището, но миг по-късно ноктите им пушеха, сковани в лед. Скоро целите бяха здраво замръзнали, а оранжевата светлина, струяща от очите и устата им, беше посиняла.