Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Разпознавам подправените зарове, като ги видя, бароне. Стига ми, че яздите под мое командване.
— Да — отвърна Гаред, като се поколеба за миг.
След изчезването на Арлен той все повече зависеше от графа. Ако Защитеният не се върнеше повече, скоро щеше да е негов с цялото си сърце и душа.
— Пътят напред не е защитен — каза Тамос. — Командирът на гарнизона ми каза, че увеличеното движение привлича демоните на тълпи. Ще се забавим малко повече, но наистина не мисля, че трябва да продължаваме напред след залез-слънце.
— Глупости — каза Лийша, приближавайки се към тях. Тамос я стрелна с поглед и бързо извърна глава. — Имаме защитени оръжия и умели воини. Щом брат ти не е в състояние да защитава пътищата си и да ги държи чисти, Хралупата може да му предложи помощта си.
Тамос стисна зъби и най-после срещна погледа ѝ.
— Имаме воини, да. Освен това имаме и билкарки. Чуждоземски сановници. Жонгльори. Това не са хора, които са подготвени да пътуват през нощта.
Лийша изсумтя.
— Дори само Роджър е достатъчен, за да защити целия керван.
„Ей, не ме набърквай в това“, помисли си Роджър.
— Как смеете да говорите така на Негова Светлост, билкарке — каза Златния тон. — Принц Тамос е командир на Дървените войници. Не се нуждае от военни съвети от вас. Напоследък местата за спирка на керваните са запълнени с просяци. Трябва да изпращаме отряди напред, за да ги прогонват, преди да разположим лагера си, и несъмнено мръсните плъхове ще се върнат веднага щом си тръгнем.
Настъпи момент на слисано мълчание и всички се обърнаха към Джейсън, който се сви под изпълнените им с омраза погледи. Гаред стисна огромните си юмруци, а Уонда постави ръка върху лъка, който висеше от седлото ѝ.
Гласът на Тамос беше нисък и предвещаваше опасност.
— Нима ми казвате, вестителю, че докато сте пътували към Хралупата, всяка нощ сте прогонвали селяните от защитените им места?
Джейсън пребледня.
— Беше ми наредено да пристигна колкото се може по-бързо при вас…
Тамос се раздвижи по-бързо, отколкото Роджър бе предполагал, че е възможно да се движи облечен в броня човек, за миг се озова до Джейсън и с един удар го просна по гръб.
— Тези хора се намират под защитата на брат ми! — изрева графът. — Те са бежанци, прогонени от домовете си, а не просяци или бандити!
Джейсън прояви достатъчно разум да си остане на земята, а ритникът на Тамос го накара да се свие на кълбо.
— Така ли представяш короната? Като изпращаш на смърт онези, които са дошли да търсят помощ от нас?
Джейсън бързо се претърколи и застана на колене пред разгневения граф, стискайки умолително ръцете си като за молитва.
— Моля ви, Ваша Светлост. Самият херцог го заповяда.
Всички се бяха събрали да гледат или надничаха откъм каретите. Не само пътниците, а и Дървените войници от гарнизона, които бяха готови да скочат по заповед на Тамос. Всички бяха въоръжени със защитени оръжия и брони.
Графът се обърна към тях.
— Нима Дървените войници са толкова зле подготвени, че не могат да си правят собствени лагери? Нима трябва да прогонват беззащитните в нощта?
Капитанът на гарнизона пристъпи напред и падна на едно коляно пред Тамос.
— Не, Ваша Светлост, не сме. Но вестителят казва истината. Самият херцог Райнбек подписа декрет, че всички, които използват кралските места за спиране на кервани без разрешение, трябва да бъдат прогонвани.
Челюстта на Тамос отново се стегна и дълбоки линии набраздиха лицето му.
— Когато е осъждал селяните, брат ми не ги е гледал в очите. Но вие сте били там.
Капитанът наведе глава още повече.
— Да, сир. И Създателят ще ни съди за това.
— Вече не! — излая Тамос и повиши плавно глас, обръщайки се към всички войници. — Може би не съм бил достатъчно ясен, когато изразих очакванията си от хората ви. За което се извинявам. Но сега ме чуйте добре, за да не твърдите по-късно, че не сте разбрали. Вие сте отговорни за всеки човешки живот в Анжие и ваш дълг е да защитавате хората. Не да ги прогонвате от защитите им. Не да ги тормозите, мамите или да ги изнудвате за подкупи. Не да докосвате жените им. Ясен ли съм?
— Да, командире! — извикаха войниците в един глас.
— ЯСЕН ЛИ СЪМ! — извика отново Тамос.
— ДА, КОМАНДИРЕ! — прогърмяха мъжете.
Тамос кимна.
— Добре. Защото онези, които забравят това, ще бъдат обесени на Площада на предателя за назидание на останалите.
Роджър видя, че Лийша го гледа със сълзи в очите. Когато графът се обърна с гръб към тълпата, тя тръгна към него, но той бързо се отмести от пътя ѝ и се приближи до Гаред.
— Генерале, пригответе хората. Потегляме по залез-слънце, като по пътя ще отблъскваме демоните.