Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Гаред се удари с юмрук в гърдите.
— Ще ги косим като трева, Ваша Светлост.
Тамос се обърна към Роджър.
— Въпреки уверенията на господарката Лийша, аз нямам никакво желание да гледам как някой от пратениците на херцога се излага на риск. Ще използвате ли магията си, за да държите демоните по-далеч от каретите?
Роджър се поклони.
— Разбира се, Ваша Светлост.
— Сигурно се шегувате — обади се Джейсън. — Трябва да поверим живота си на този…?
Погледът, който му хвърли Тамос, показваше, че графът губи търпение.
— Този какво?
Какво удоволствие беше да гледа как Златния тон се сгърчи. Роджър започваше да си мисли, че може би все пак има някакъв шанс. Ако Гилдията на жонгльорите прошепнеше в подходящите уши за злосторничеството му…
Роджър не се сдържа и завъртя ножа в раната.
— Не се бой, Второгласни, демоните няма да се приближат до теб. — Той се усмихна подигравателно. — Освен ако сам не го поискам.
Роджър разбра, че прави грешка, още докато произнасяше думите, но внезапното пребледняване на Златния тон си струваше риска.
Лийша продължаваше да се движи насам-натам, опитвайки се да улови погледа на Тамос, но графът ѝ обърна гръб и се отдалечи. Дървените войници тръгнаха след него, преграждайки пътя ѝ. Тя застина за миг, след което се обърна и тръгна бързо към каретата си.
Лийша се взираше в тъмнината през прозореца и този път Джизел прояви достатъчно усет, за да я остави на мислите ѝ. Роджър и Кендъл стояха на покрива на шарената карета, стиснали цигулките си в ръце, а Аманвах и Сиквах седяха на пейката на кочияша и пееха в съзвучие.
През защитените си очила Лийша гледаше как ядроните се носят по ръба на създадената от тях бариера. Съществата виждаха кервана — беше твърде голям, за да може музиката на Роджър да го скрие — и го следваха неотстъпно, но всеки път когато се приближаваха, болката ги отблъскваше назад.
Лийша ги разбираше напълно. Звуците, които произвеждаше квартетът, бяха резки и нехармонични и ѝ причиняваха непоносимо главоболие, докато накрая не размекна малко восък и не си запуши ушите.
Но макар светът да заглъхна, тя все още чуваше писъци и викове, когато дърварите и Дървените войници посичаха онези ядрони, които бяха проявили глупостта да стъпят на пътя.
Квартетът на Роджър ги подкрепяше. Онези, които имаха нужда да си поемат дъх, отстъпваха назад в безопасната зона на музиката, а другите, които се биеха, се възползваха от това, че причиняващите болка звуци разстройваха враговете им.
Лийша гледаше тъжно към купчините демонски трупове покрай пътя, които чакаха слънцето. Само допреди миг те бяха врагове и всичко бе въпрос на това, дали ще убиеш, или ще бъдеш убит. Сега… сега бяха просто батерии, гориво за заклинанията ѝ. Искаше ѝ се да можеше да се раздели с някои от дърварите и да ги изпрати обратно в Хралупата, заредени с хора, но когато стигнеха Анжие, щяха да имат нужда от всички хралупари. Толкова много хора щяха да се похабят.
Няколко часа след като се стъмни, те стигнаха до първия лагер за кервани на херцога, за който беше споменал вестителят му. Той беше пълен с бежанци — райзънци, ако се съдеше по вида им — които се свиваха от страх при вида на кервана. Защитите им бяха наслагани както дойде, а онези, които бяха нарисувани по опърпаните каруци, бяха грамадни и недодялани, сякаш се надяваха да компенсират с размер липсващите им умения. Всички бяха облечени с опърпани кожи и бяха угасили огньовете си, за да не привличат повече демони, отколкото би могла да отблъсне калпавата им защитна мрежа. Мнозина бяха събрали вещите си, сякаш се канеха всеки момент да побегнат в нощта.
И тогава прогърмя силният глас на Тамос.
— Не се страхувайте, добри хора! Аз съм граф Тамос, принц на Анжие и лорд на провинция Хралупата. Намирате се под моя защита. Моля, останете зад защитите си. Никой няма да ви стори зло! Имаме храна и одеяла в излишък и преди да потеглим, ще подсилим защитите ви. Ако имате ранени, донесете ги при нашите билкарки, за да се погрижат за тях. Всички сте добре дошли в Хралупата, ако пожелаете да останете в нея.
Това накара хората да се разприказват. Някои от тях заликуваха, но повечето гледаха с недоверие, спомняйки си, несъмнено, преминаването на Джейсън. Лийша не можеше да ги вини.
Когато керванът спря, Лийша и останалите билкарки изскочиха навън още преди кочияшите да спуснат стълбичката. Видът на престилките им с много джобове подейства успокояващо на хората. Неколцина от тях, едни с превръзки, други накуцващи или кашлящи, пристъпиха напред с надежда в погледите.