![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Но после над главите им изтрещя бомбардировач и Вивиан осъзна, че не може да пилее време за съчувствие, че трябва да продължи да обяснява, да убеди Доли, че ѝ казва истината и че тя трябва незабавно да замине, за да се спаси.
— Хенри — поде Вивиан, — моят съпруг… знам, че надали изглежда така, но той е ревнив мъж, склонен към насилие. Затова трябваше да те прогоня онзи ден, когато дойде да ми върнеш медальона, Доли. Той не иска да имам приятели… — Някъде, недалеч, се разнесе мощна експлозия и във въздуха над главите им нещо изсвистя. Вивиан замълча за секунда, всяко мускулче по тялото ѝ беше напрегнато и болезнено, после продължи по-бързо, по-целенасочено и придържайки се единствено към фактите: — Получил е писмото и снимката и се е почувствал унизен Внушила си му, че е рогоносец, Доли, затова е изпратил хората си да оправят нещата — такъв е той, — да накажат и теб, и Джими.
Лицето на Доли побеля като платно. Очевидно беше в шок. Но Вивиан знаеше, че я чува, защото по бузите ѝ бяха започнали да се стичат сълзи. Вивиан продължи:
— Днес трябваше да се срещна с Джими в едно кафене, но той не дойде. Ти познаваш Джими, Доли, той държи на думата си. А ми беше обещал, че ще дойде. И така, прибрах се у дома. А Хенри ме чакаше ядосан, Доли, страшно ядосан. — Вдигна разсеяно ръка към болезнената си челюст. — Каза ми какво се е случило, че хората му са убили Джими заради близостта му с мен. Отачало не бях сигурна как е узнал, но после намерих снимката. Беше отворил писмото — винаги отваря писмата ми — и ни беше видял заедно на снимката. Нали разбираш, всичко се обърка… планът ви страшно се обърка.
Когато Вивиан спомена за плана, Доли се вкопчи в ръката ѝ, изгледа я като обезумяла и каза шепнешком:
— Но не разбирам как… снимката… решихме да не го правим… нямаше нужда, вече не. — Погледна Вивиан в очите и неистово заклати глава: — Това не биваше да се случва, а сега Джими…
Вивиан махна с ръка да прекъсне обясненията ѝ. За нея нямаше никакво значение дали Доли е възнамерявала да изпрати снимката. Не беше дошла, за да натрие носа на Доли със собствената ѝ грешка, сега не беше моментът за обвинения. Ако е рекъл бог, по-късно Доли щеше да има предостатъчно време да се обвинява.
— Чуй ме — каза тя. — Много е важно да ме чуеш. Те знаят къде живееш и ще те погнат.
По бузите на Доли се стичаха сълзи.
— Аз съм виновна — не спираше да повтаря тя. — За всичко съм виновна аз.
Вивиан стисна слабичките ръце на другата жена. Скръбта на Доли беше естествена, съвсем неподправена, но нямаше да ѝ помогне.
— Доли, моля те. Вината е колкото твоя, толкова и моя — извиси глас тя, за да надвика бомбардировачите. — Но вече няма значение. Те идват. Сигурно са на път. Затова съм тук.
— Но аз…
— Трябва да напуснеш Лондон веднага и не бива да се връщаш. те няма да престанат да те търсят, никога…
Разнесе се експлозия и цялата сграда се разтърси по-близо отпреди и макар стаята да нямаше прозорци, през всяка пора на кожата на постройката се процеди тревожна светлина. Доли се ококори от страх. Грохотът беше безмилостен: свистенето на падащите бомби, взривовете, когато те избухваха, стрелбата на противовъздушната артилерия. Налагаше се Вивиан да крещи, за да може Доли да я чува, когато я разпитва дали има семейство, приятели, изобщо някого при когото ще бъде в безопасност. Доли обаче не ѝ отговаряше. Клатеше глава и не спираше да ридае безпомощно, притиснала длани към лицето си. Вивиан си спомни какво ѝ беше казал Джими за семейството на Доли и тогава сърцето ѝ се омекна към другата жена, защото и тя беше преживяла толкова съкрушителна загуба.
Къщата се разхлопа и се разклати, сифонът едва не изскочи от отвратителната малка мивка и Вивиан усети как в гърлото ѝ се надига паника.
— Мисли, Доли — провикна се тя умолително едновременно с оглушителната експлозия. — Трябва да мислиш.
Долетяха още самолети, изтребители, не само бомбардировачи, и оръдията затракаха неистово. Главата на Вивиан щеше да се пръсне от шума, тя имаше чувството, че самолетите прелитат току над покрива на къщата, въпреки че над тях имаше и мансарда, сякаш виждаше коремите им като на китове.
— Доли? — изкрещя тя.
Очите на Доли бяха затворени и въпреки трясъка на бомбите и на оръдията и боботенето на самолетите лицето ѝ за миг просветна, почти се омиротвори, а после тя вдигна глава сепнато и каза:
— Кандидатствах за работа преди няколко седмици. Джими намери обявата… — Взе някакъв лист от масичката до леглото си и го подаде на Вивиан.
Вивиан прегледа писмото — предложение за работа към госпожица Дороти Смитам за пансиона "Сий Блу".