Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Което означаваше, даде си сметка той сега, че това едва ли е само бандитска престрелка. А точно това би очаквал да се е случило на място като това. Учуден, Фаро си проправи път между колите, показа значката си на полицая до лентата и я прескочи. Местопрестъплението беше осветено от телевизионните прожектори и от фаровете на колите, но дори и без светлина Фаро щеше да забележи, че е имало голямо клане.
Подмина първия труп, който беше само на няколко метра от началото на кея, и спря при криминалистите от дневната смяна, които го обработваха.
— Гангстери? — попита той Гретхен, фотографката тази вечер. В крайна сметка се виждаха четири трупа — в сградите можеше да има и още, — а Фаро бе ставал свидетел на подобно клане само вследствие на стрелба от кола или при друг вид организирано отмъщение.
Самата Гретхен обаче изглеждаше дълбоко потресена, а това беше изненадващо за жена, която ежедневно се сблъсква с насилие.
— Джърсън — каза тя.
Отначало той си помисли, че го пита дали лейтенантът е осведомен и дали ще дойде на местопрестъплението.
— Предполагам — отговори той, след това млъкна. — Какво за него?
Тя кимна с глава към едно място на дванайсетина метра надолу по кея, където се беше събрала група хора около друг труп, облегнат в основата на дебела кафеникава следа върху една гипсова стена. Какво правеше там Франк Батист? Заместник-началникът не идваше на местопрестъпленията, освен ако не се бе случило нещо крайно необичайно, Фаро се затича и след броени секунди се озова при тях — Кунео и Ръсел от отдел „Убийства“, главния патолог Джон Страут и двама криминалисти от дневната смяна. Всички стояха с ръце в джобовете, за да се предпазят от хапещия вятър. За да стигне до тях, Фаро трябваше да мине покрай трети труп на кея и покрай четвърти, проснат под купчина строшено стъкло в един вход. Сред лицата разпозна другите инспектори от отдела, почти половината от целия състав — Даръл Брако, Сара Евънс, Марсел Лание.
Преди да се добере до жертвата, Фаро забави ход, направи още една-две крачки и се закова на място. „Мили Боже!“ — каза си той.
Очите на Бари Джърсън бяха широко отворени. Все още не го бяха преместили, затова почти изпънатите му крака бяха леко наклонени надясно в основата на кафявата следа, която се губеше зад гърба му. Фаро се приведе по-близо и видя двете малки дупки в якето му отпред. Изправи се и се обърна към събралата се група:
— Как се е случило?
— В момента се опитваме да разберем точно това, сержант. — Батист се бе издигнал в отдел „Убийства“ — беше станал лейтенант преди Глицки, така че познаваше процедурата. — От тези инспектори научавам — кимна той към Кунео и Ръсел, — че отношенията между убитите тук имат дълга история.
Фаро, който не беше в групата, погледна към мъртвия си лейтенант, върна се и застана до Батист. Заговори обаче Кунео, който посочи към кея:
— Първият труп там е Джон Холидей, Лен. След него е Рой Панос. Това говори ли ти нещо?
— Познавам Джон Холидей — кимна Фаро. — Само по име. — Замълча, съзнавайки, че следващите му думи ще хвърлят истинска бомба, но все пак реши да ги произнесе. — Бях в дома му преди няколко вечери. Заедно с Пол Тию.
Всички глави се извърнаха рязко към него. Ръсел и Кунео си размениха многозначителни погледи.
— Какво е търсел той там? — попита Кунео. — И какво търсеше ти там?
— Холидей беше наш заподозрян — заядливо се оплака Ръсел.
Но Батист сряза и двамата.
— Не давам и пет пари за всичко това. Сержант, да не би да ми казвате, че Пол Тию е бил част от цялата история?
— Изглежда е имал нещо общо, сър, не е ли така?
— И се е самоубил заради това?
— Може би не точно заради това — отбеляза Кунео. — Възможно е причината да е друга.
— А може би изобщо не се е самоубил — вметна Фаро.
— Може би някой го е убил.
— Защо? — рязко се намеси Ръсел.
— Не знам. За да му затвори устата?
— За какво? — попита Кунео.
Фаро сви рамене. Не знаеше. Посочи към другите трупове и попита:
— А кои са тези двамата?
Батист му каза. Когато чу имената им, Фаро кимна.
— Вчера инспектор Тию ме накара да проверя дали отпечатъците от дома на Джон Холидей не са на тези двамата. Те са били там.
— А това какво означава?