Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Тъкмо бяха надянали жилетките си, когато чуха първите изстрели от задната част на улицата и пикапът на Макгайър се понесе сред облак от чакъл през откритата площ и се закова на място в началото на Кей 70.
Харди излезе още преди колата напълно да спре и прецени положението с един поглед. Вече се водеше разгорещена битка, а във въздуха се носеше острата миризма на кордит. Един от участниците вече беше извън строя, а Глицки бе заклещен по средата. Сефия и Рее бяха в нишите на два съседни входа, а някой друг — когото Харди не можеше да разпознае — се намираше зад Глицки, до стената на склада.
Сефия и Рее погледнаха към него и без всякакво колебание откриха огън.
Един куршум рикошира от капака на пикапа.
Макгайър, изложен на огъня от страната на шофьора, се плъзна напречно по седалката, излезе с пистолета си до Харди от другата страна, клекна зад предната гума и надникна. На кея се разнесе още един изстрел и той видя как Сефия и Рее отстъпват.
— Кой е онзи? — попита Макгайър.
— Не знам — отговори Харди. — Обаче стреля по тия тук, което значи, че е на наша страна.
— Да, обаче все пак стреля към нас. Какво става, по дяволите?
— Каквото става обикновено, когато всички са в една редица.
Явно това беше проблемът. От мястото си Макгайър не можеше да стреля с пушката си по никого от отсамната страна на Глицки, защото едрите сачми можеха да улучат Глицки. По същата причина всеки изстрел на Глицки — или на Холидей (макар Харди и Моузес да не знаеха, че е той) — на практика беше насочен към тях. Имаха нужда от ъгъл, но нямаше как да си го осигурят, без да изложат живота си на непосредствена опасност.
Други два изстрела улучиха пикала, който се заклати на гумите си.
— Четирийсет и пети — каза Харди.
— Трябва да ги отблъснем — заяви Макгайър. — Това е единственият начин.
В този момент Джон Холидей, който вероятно бе стигнал до подобен извод за необходимостта от ъгъл, се втурна от укритието си в хамбара. На три-четири метра по пътя той внезапно спря, извъртя се и мъчително бавно, внимателно стиснал оръжието си с две ръце, се прицели в Джърсън, който също отвърна с изстрел, след това се просна на земята и се затъркаля, отдалечавайки се от Глицки.
Холидей стреля.
— Сега! Сега! — кресна Макгайър.
Откъм кея се разнесоха още изстрели, но нямаше време да анализират и дори да погледнат какво става там. Сега просто се движеха, без да откъсват поглед от Сефия и Рее, и възползвайки се от объркването след намесата на Холидей, Макгайър излезе откъм задната част на пикапа.
— Идваме, Ейб! — викна Харди, напусна укритието на пикапа, втурна се след Макгайър и двамата хукнаха съвсем открити и приведени ниско към земята.
— Надясно, надясно! — кресна Макгайър, докато вдигаше пушката си.
Устремен към кея, все още на бегом, Харди мерна Сефия, който се бе притаил в един покрит вход отляво. Моузес щеше да се справи с него.
Неговата цел беше Рее. Беше с около два метра по-близо до кея, отдясно на Харди. Вдигна пистолета в лявата си ръка, опита да се прицели набързо и стреля, но не бе предвидил силния откат на оръжието в счупената кост на ръката си. Не можеше да стиска достатъчно здраво. Изпусна пистолета и той издрънча върху асфалта.
От лявата му страна се разнесе оглушителна експлозия, когато Сефия откри огън с всичките си оръжия и изпразни пълнителите, а Макгайър се изправи и стреля веднъж, и веднага след това още веднъж. С ъгълчето на очите си Харди видя как Сефия отскача назад и се строполява на земята сред трясък от счупено стъкло.
Но сега Рее държеше по един автоматичен пистолет в двете си ръце и ги бе насочил право срещу него. Смееше се, докато се прицелваше в Харди от не повече от пет метра. Харди отчаяно се хвърли към оръжието си, но нещо го блъсна в гърдите, изпрати го във въздуха и той се строполи първо странично, след това по гръб.
Джон Холидей беше повален. Лежеше свит на прохода към кея.
Макгайър и Харди стреляха откъм пикапа.
Това беше единственият шанс на Глицки да се премести и той незабавно се оттласна от сградата и се обърна, за да прецени къде е отишъл Джърсън. Положението на Глицки, притиснат между Джърсън и хората на Панос, беше крайно неудобно, но намесата на Холидей и пристигането на пикапа му осигуриха няколко секунди.