Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Струва ми се, че не го правиш както трябва – каза тя, докато надзърташе иззад рамото му.
– Ще стане – сопна се Роджър.
– Сигурна съм, че ядроните ще са възхитени – отвърна му рязко тя, раздразнена от безцеремонния му тон, – тъй като въобще няма да им попречи. – Тя се огледа наоколо. – Можем да се покатерим на някое дърво – предложи тя.
– Ядроните се катерят по-добре от нас – отвърна Роджър.
– Ами ако намерим някакво скривалище? – попита тя.
– Търсехме, колкото можахме – каза Роджър. – То време и за свестен кръг не ни остана, но това все е по-добре от нищо.
– Съмнявам се – отвърна Лийша, като погледна неуверените линии в почвата.
– Само да имах цигулката си на разположение... – започна Роджър.
– Не започвай отново с тези глупости – сопна му се Лийша с остро раздразнение, което се надигна, за да притъпи унижението и страха. – Едно е да се фукаш пред чирачките на дневна светлина, че можеш да омагьосваш демоните с цигулката си, но какво ще спечелиш, като отнесеш лъжата и в гроба си?
– Не лъжа! – настоя Роджър.
– Нека бъде твоето – въздъхна Лийша и скръсти ръце.
– Ще стане – каза отново Роджър.
– Създателю, ама ти не можеш ли да спреш да лъжеш поне за миг? – извика Лийша. – Няма да стане и ти много добре го знаеш. Ядроните не са разбойници, Роджър. Няма да се задоволят само с... – Тя погледна надолу към разкъсаните си поли и гласът и заглъхна.
Лицето на Роджър се сгърчи от болка и Лийша разбра, че е била прекалено остра. Просто искаше да си го изкара на някого, а ù беше лесно да обвини Роджър и неговите напомпани обещания за това, което се случи. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че вината беше повече нейна, отколкото негова. Той напусна Анжие заради нея.
Тя погледна смрачаващото се небе и се зачуди, дали ще има време да му се извини, преди да бъдат разкъсани на парчета.
Движение сред дърветата и шубраците ги накара да се обърнат от страх. Мъж, загърнат в сива роба, пристъпи в сечището. Лицето му беше скрито под сянката на качулка и макар да не носеше никакви оръжия, Лийша можеше да отгатне само по движенията му, че беше опасен. Ако Марик беше вълк, този мъж беше лъв.
Тя мобилизира силите си и с нападението, все още прясно в съзнанието ù, честно се зачуди кое би било по-лошо: ново изнасилване или демоните.
Роджър стана на мига, сграбчи я за ръката и я избута зад себе си. Размаха напред пръчката като копие и оголи заплашително зъби.
Мъжът не им обърна внимание и отиде да прегледа кръга на Роджър.
– Имаш пролуки в мрежата тук, тук и тук – каза той, докато сочеше с пръст – а това – той изрита калта до един недодялан символ, – това дори не е защита.
– Можеш ли да го поправиш? – попита Лийша обнадеждено, като се изтръгна от Роджър и отиде при мъжа.
– Лийша, не – прошепна Роджър с безпокойство, но тя не му обърна внимание.
Мъжът дори не погледна към нея.
– Няма време – каза той и посочи ядроните, които вече се надигаха по ръба на сечището.
– О, не – изстена Лийша с пребледняло лице.
Първият, който се материализира, беше въздушен демон. Изсъска щом го видя и се приведе, сякаш за да се хвърли, но мъжът не му даде никакво време. Докато Лийша наблюдаваше с изумление, той скочи право срещу ядрона и хвана ръцете му, за да му попречи да разпери крилата си. Плътта на ядрона свистеше и димеше от допира му.
Въздушния демон изпищя и раззина паст, пълна с остри като карфици зъби. Мъжът тръсна глава назад, отметна качулката си и с пълен напред блъсна челото на голата си глава в муцуната на ядрона. Проблясна енергия и демонът бе запратен назад. Удари се в земята зашеметен. Мъжът стегна пръстите си и ги вкара в гръкляна на ядрона. Последва ново проблясване и черна сукървица се разпръска наоколо.
Човекът се обърна рязко и избърса сукървицата от пръстите си на минаване покрай Роджър и Лийша. Сега тя виждаше лицето му, макар по него да нямаше почти нищо човешко. Главата му беше напълно избръсната и дори веждите, а на мястото на липсващата коса имаше татуировки. Те минаваха около очите му, издигаха се до темето, очертаваха ушите и покриваха скулите му, и стигаха надолу до челюстта му и устните.
– Лагерът ми е наблизо – каза той, без да обръща внимание на зяпналите им физиономии. – Последвайте ме, ако искате да видите утрото.
– Ами демоните? – попита Лийша, след като се строиха зад него. Сякаш за да подчертаят казаното от нея, два дървесни демона, целите на буци с грапавината на кора, се надигнаха за да препречат пътя им.
Мъжът свали робата си, под която носеше единствено препаска, и Лийша видя, че татуировките далеч не бяха само по главата му. Защитите минаваха по мускулестите му ръце в сложни мотиви, а на лактите и коленете му бяха по-големи. Защитен кръг покриваше гърба му, а друга едра татуировка стоеше в средата на развитите му гърди. Всеки сантиметър от него беше защитен.