Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Дами и господа съдебни заседатели — продължаваше Пиърсън, — обвиняемият пред вас е извършил пет закононарушения. На първо място, е избягал от затвора „Белмарш“, строго охранявана институция в Югоизточен Лондон, където е излежавал присъдата си по друго обвинение. Второ, откраднал е от сър Хюго Монкрийф имение в Шотландия, състоящо се от сграда с четиринайсет стаи и прилежащите й дванайсет акра земеделска земя. Трето, настанил се е в къща на улица „Болтънс“ номер дванайсет, която не му принадлежи. Четвърто, откраднал е ценна колекция от пощенски марки, продадена впоследствие за сумата от петдесет и пет милиона паунда. И на последно място, обвиняемият е издал и осребрил чекове от банка „Кътс“ на улица „Странд“ в Лондон, наредил да се извършат банкови преводи от частна банка в Швейцария, без да е имал законно право за това.
Короната ще докаже, че всичките действия са свързани помежду си и са извършени от едно и също лице, а именно — от обвиняемия Даниъл Картрайт, представял се за сър Никълъс Монкрийф, законен и пълноправен наследник на покойния сър Алегзандър Монкрийф.
За тази цел, ще се наложи да ви върна в затвора „Белмарш“, за да покажа как е станало възможно той да извърши тези дръзки престъпления. Ето защо може би ще трябва да спомена по силата на какво престъпление Картрайт се е озовал в „Белмарш“.
— Не, няма да споменавате този факт — прекъсна го остро съдия Хакет. — Предишното престъпление на подсъдимия няма нищо общо с обвиненията, които този съд разглежда. Нямате право да се позовавате на него, освен в случаите, когато фактите са свързани и са в директна връзка с него.
Сър Матю си записа „свързани и са в директна връзка“.
— Ясен ли съм, господин Пиърсън?
— Напълно, милорд. Моля за извинение. Пропускът е мой.
Сър Матю сбърчи чело. Щеше да се наложи Алекс да измисли невероятно хитър ход, за да покаже, че двете престъпления са свързани, без да предизвика гнева на съдия Хакет. Самият той вече го обмисляше.
— Ще внимавам повече в бъдеще — додаде Пиърсън и обърна страницата. — Искам да не забравяте петте обвинения към подсъдимия, защото ще се опитам да покажа как точно са свързани те и следователно е можело да бъдат извършени от един човек, а именно — от обвиняемия Даниъл Картрайт. — Пиърсън подръпна реверите на тогата си и продължи: — Седми юни две хиляди и втора година е дата, вероятно добре запечатана в паметта ви, тъй като в този ден Англия победи Аржентина в надпреварата за Световната купа. — Той с радост установи, че мнозина от заседателите се усмихнаха. — На този ден в „Белмарш“ се е разиграла трагедия, станала причина да сме сега в тази зала. Докато повечето обитатели били на приземния етаж, за да следят футболния мач по телевизията, един затворник слага край на живота си. Този човек е Никълъс Монкрийф, който някъде към три следобед се обесва на един от душовете в банята. От две години Монкрийф живее в една килия с други двама затворници, единият от които е подсъдимият Даниъл Картрайт.
Двамата са почти еднакви на ръст и само с няколко месеца разлика във възрастта. Толкова много си приличат, че в затвора често ги бъркали. С ваше разрешение, милорд, ще раздам на заседателите снимки на Картрайт и Монкрийф, за да се уверят в приликата между двамата.
Съдията кимна в знак на съгласие и приставът взе снимките от помощника на Пиърсън. Подаде две на съдията, преди да раздаде останалите на заседателите. Облегнат на мястото си, Пиърсън чакаше заседателите да ги разгледат внимателно.
— А сега ще опиша как Картрайт се е възползвал от тази прилика, подстригвайки косата си и променяйки акцента си, за да извлече материална полза от трагичната смърт на Никълъс Монкрийф. Но като във всяко дръзко престъпление и тук е бил нужен и малко късмет.
Първият такъв късмет е, че Монкрийф моли Картрайт да пази сребърната му верижка с ключ, пръстен с печат на семейството и часовник с гравираните му инициали, които винаги носел, освен когато отивал да вземе душ. Вторият късмет е, че Монкрийф е имал съучастник, който се оказва на точното място в точния момент.
А сега с право ще попитате как е възможно Картрайт, който е излежавал двайсет и две годишна присъда за…
Алекс вече беше на крака, за да протестира, когато съдията се обади:
— Не поемайте по този път, господин Пиърсън. Нали не искате да подлагате търпението ми на изпитание?