Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Майка й и неговата майка седяха от двете й страни — както винаги. Там бяха и много от приятелите му, както и хора от Ийст Енд, които до гроба си щяха да твърдят, че е невинен. Погледът му се спря на професор Амиркан Мори — истински приятел в тежки мигове. В края на реда зърна лице, което не очакваше да види отново. Сара Девънпорт се бе навела над перилата и също му се усмихваше.
На мястото на адвокатите Алекс все така оживено разговаряше с баща си. Вестник „Таймс“ бе отделил цяла страница на бащата и сина, които щяха да защитават подсъдимия. За втори път в историята съдия от Върховния съд се явяваше в ролята на защитник, а с положителност това бе първият път, когато един син щеше да е водещ адвокат на своя баща.
Дани и Алекс бяха възстановили приятелството си през изминалите шест месеца. Ясно бе, че то ще остане за цял живот. Бащата беше чешит като професор Мори. И двамата имаха своята страст: за професор Мори тя беше знанието, а за сър Матю — справедливостта. Присъствието на стария съдия в залата накара много от опитните юристи и дори цинично настроените журналисти да се замислят по-внимателно над случая. Така и не можеха да проумеят какво го е убедило в невинността на Дани Картрайт.
Господин Арнолд Пиърсън, кралски адвокат, и неговият помощник седяха в другия край на скамейката и преглеждаха встъпителната реч, нанасяйки последни корекции.
Дани беше готов за изблика на жлъч от страна на Пиърсън при обръщението му към заседателите и съда. Щеше да твърди, че обвиняемият е не само жесток и опасен престъпник, но и че има само едно място, където заседателите могат да го изпратят до края на дните му.
Алекс Редмейн беше обяснил на Дани, че очаква да бъдат призовани само трима свидетели: инспектор Фулър, сър Хюго Монкрийф и Фрейзър Мънро. Двамата с баща му обаче бяха решили да призоват и четвърти. Предупредили го бяха също така, че съдията, който и да е той, ще направи всичко възможно да предотврати неговото призоваване.
Сър Матю не се изненада, когато съдия Хакет повика адвокатите на двете страни в кабинета си преди заседанието и ги предупреди, че няма да допусне каквото и да е позоваване или намек за първото дело за убийство, гледано в присъствие на съдебни заседатели и последващото му обжалване — отхвърлено от трима съдии в Апелативния съд. Подчерта също, че ще санкционира строго и не ще позволи да бъде записано в протоколите, ако някоя от страните направи и най-лек намек или каквото и да било споменаване за някакъв запис като доказателствен материал, или се опита да замеси имената на Спенсър Крейг — сега вече изтъкнат кралски адвокат, Джералд Пейн — член на парламента, или популярния актьор Лорънс Девънпорт.
Сред юристите бе известно, че съдия Хакет и сър Матю Редмейн не си говорят вече от трийсет години. Сър Матю бе спечелил твърде много дела на по-нисши инстанции още по времето, когато и двамата са били начинаещи адвокати, за да е ясно на всички кой е по-добрият. Журналистите много се надяваха старото съперничество между тях да пламне отново по време на процеса.
Заседателите бяха избрани предишния ден и сега се очакваше да влязат в съдебната зала, за да изслушат доказателствата, преди да произнесат присъдата си по делото „Короната срещу Даниъл Артър Картрайт“.
73.
Съдия Хакет огледа съдебната зала, сякаш беше батър, изтеглил жребия да открие мача по крикет, и иска да се увери, че филдърите са по местата си. Погледът му се спря на сър Матю Редмейн, заел втора позиция в очакване на първата топка. Никой от останалите играчи не би му създавал проблеми. Щеше да е нащрек само когато дойдеше ред на сър Матю да отбие топката.
Насочи вниманието си към батъра на отбора домакин, господин Арнолд Пиърсън, кралски адвокат.
— Господин Пиърсън, готов ли сте с встъпителните си думи?
— Да, милорд — отвърна Пиърсън и се надигна бавно от мястото си. Подръпна реверите на тогата си, докосна овехтялата си перука и постави отворена папка на катедрата пред себе си. Започна да чете, сякаш никога не беше виждал написаното на първата страница.
— Дами и господа съдебни заседатели — усмихна се той на дванайсетимата, избрани да произнесат присъдата по това дело, — казвам се Арнолд Пиърсън и ще представлявам Короната. В тази задача ще се възползвам от услугите на своя помощник, господин Дейвид Симс. Защитата ще бъде водена от господин Алекс Редмейн, подпомогнат от сър Матю Редмейн. — Всички в залата обърнаха очи към възрастния мъж, отпуснал се в края на пейката, все едно всеки миг щеше да задреме.