Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Значи господинът, когото описахте като ваш информатор, ви позвъни в кабинета? — Главният инспектор кимна в знак на потвърждение. — И се разбрахте да се срещнете на удобно за двамата място на следващия ден?
— Именно — отвърна Фулър, очевидно решен да не издаде нищо.
— Къде се състоя тази ваша среща?
— Предпочитам да не отговарям, милорд — обърна се Фулър към съдията.
— Напълно разбираемо — отбеляза съдия Хакет. — Продължавайте, господин Редмейн.
— Значи няма смисъл да ви питам за името на вашия платен информатор.
— Не е платен — изтърси Фулър и тутакси съжали.
— Добре, поне знаем, че става дума за професионалист, който не работи срещу заплащане.
— Добро попадение — високо прошепна баща му, така че всички да го чуят.
Съдията сбърчи чело.
— Колко полицаи преценихте, че ще са ви необходими, за да арестувате един мъж и една жена, които са били в леглото в два през нощта?
Фулър се колебаеше.
— Колко, инспекторе?
— Четиринайсет.
— Дали не са били към двайсет?
— Ако смятаме и тези, които бяха обградили къщата, може да са били и двайсет.
— Не ви ли се струва малко прекалено за един мъж и една жена? — попита Алекс.
— Можеше да е въоръжен — отбеляза Фулър. — Не исках да рискувам.
— А той беше ли въоръжен?
— Не, не беше…
— Също като първия път — започна Алекс.
— Достатъчно, господин Редмейн — прекъсна го съдията.
— Добър опит — достатъчно високо отбеляза бащата на Алекс.
— Искате да добавите нещо ли, сър Матю? — озъби се съдията.
Бащата на Алекс отвори бавно очи, сякаш се събуждаше от дълбок сън, и се изправи бавно.
— Много любезно от ваша страна да попитате, милорд. Но може би по-късно. — И се стовари отново на мястото си.
Сред репортерите настана оживление. Първата точка в „мача между съперниците“ беше отбелязана. Съдията не успя да се удържи и почти изсъска:
— Продължавайте, Редмейн.
Но преди Алекс да си отвори устата, баща му отново беше прав.
— Много се извинявам, милорд — с възможно най-дружелюбен тон попита сър Матю, — но кой от двамата Редмейн имате предвид?
Този път съдебните заседатели се разсмяха от сърце. Съдията предпочете да замълчи, а сър Матю си седна на мястото и пак затвори очи. Само промърмори едва чуто:
— Цели в слабото място, Алекс.
— Господин главен инспектор, преди малко казахте на съда, че след като сте видели госпожица Уилсън да влиза в къщата, сте разбрали, че не сър Никълъс Монкрийф, а Даниъл Картрайт живее там.
— Точно така. — Фулър все така здраво стискаше перилата на парапета.
— Но след като арестувахте моя клиент, не ви ли мина през ум, че може би сте задържали не когото трябва?
— Не, господин Редмейн. Не и след като видях белега му… след като проверих ДНК данните в полицейския компютър — побърза да се поправи инспекторът.
— Сядай — прошепна Матю на Алекс. — Получи всичко, което ти е необходимо, а Хакет засега не може да разбере какво е значението на белега.
— Благодаря, инспекторе. Нямам повече въпроси, милорд.
— Ще искате ли да зададете допълнителни въпроси на свидетеля, господин Пиърсън? — попита съдия Хакет.
— Не, милорд. Нямам повече въпроси — отговори Пиърсън, който също си бе записал думите: „не и след като видях белега му“ и се чудеше какво ли означават.
— Благодаря ви, главен инспектор, можете да слезете от мястото за свидетели.
— Не успях да го притисна за името на „господина професионалист“ — развълнувано прошепна Алекс в ухото на баща си.
— Този човек никога няма да издаде името на информатора си. Но на два пъти успя да го засечеш. Не забравяй, че имаш още един свидетел, който вероятно също знае кой е съобщил за Дани в полицията. А той с положителност не е свикнал да бъде в съдебна зала, така че ще успееш да го притиснеш, преди Хакет да се е усетил. Не забравяй, че не можем да допуснем грешката, която направихме със записа при съдия Браун в Апелативния.
Алекс кимна, когато съдия Хакет се обърна към адвокатите и предложи: