Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
По отношение на развлеченията, които се предлагали там, театърът безспорно бил на светлинни години от гъделичкащата голота на туристическите сексшопове по Норт Бийч. Там имало актове на живо, частни кабини за наблюдение, перверзни от всякакъв вид. Изобщо, страхотно място!
— Всичко опира до шибания ми късмет — унило промърмори Джордж. — Един-единствен път отидох там и точно в този час Сал е убит! И съответно целият град изгаря от желание да научи къде съм бил! А ако Лелънд разбере… — Главата му мрачно се поклати: — И той ще ми отреже квитанцията, също като Сал. Това наистина ще бъде краят!
— Краят на какво?
— На живота ми, на кариерата ми, на всичко, за което ме е подготвял…
— Но защо тогава си рискувал? — принуди се да попита тя. — Защо рискува и тази вечер, с онова момиче? Защо просто не си намериш приятелка?
— Няма начин! — мъчително въздъхна Джордж. — Лелънд никога няма да…
— Няма да я одобри, да я хареса?
— Нямам право на грешки — поклати глава той.
Сара се опита да го разбере. Очевидно този човек обвиняваше себе си, смяташе се за виновен, че никой не го харесва… Едва ли си даваше сметка кой го е направил такъв, но реалността го притискаше с железен юмрук. Беше зрял мъж със съответните мъжки потребности, но изпитваше ужас от представата, че може да бъде отхвърлен и това му пречеше да задоволява нагоните си по нормален начин…
Стана ѝ тъжно, в гласа ѝ се прокрадна топлинка.
— Страхувам се, че не живееш на подходяща планета, Джордж. Тук, на тази земя, всички правят грешки. Те са позволени, защото са част от живота…
— Не и за мен! — процеди той. — Ти нищо не знаеш!
Защитните му рефлекси бавно се завръщаха. Тялото му се изправи на седалката, очите му отново се присвиха, тъжното изражение напусна лицето му.
— Ето къде бях — рече той. — Нали това искаше да знаеш? А сега кажи дали сделката ни е в сила…
— В сила е — кимна Сара.
— Няма да кажеш на баща ми, така ли?
— Няма. Но рано или късно ти пак ще попаднеш в подобна ситуация, Джордж… И той ще разбере.
— Няма — тръсна глава Джордж. — Спирам дотук!
Май ще го стори, рече си Сара. Въпреки че беше виждала и други млади мъже, депресирани като него. Но тя не му беше адвокат и нямаше никакво намерение да му дава съвети. Достатъчно беше, че бе изпитала съчувствие към него, макар и за кратко време…
Някой ден ще се промени, или ще се пръсне — друг начин няма, добави мислено тя. Защото алтернативата е страшна — един нещастен живот, подчинен на мисълта за парите и забранените играчки… Но това не е моя работа.
Все още не знаеше как може да провери алибито на Джордж, но по всичко личеше, че този човек ѝ беше казал истината. А това решаваше един от най-неотложните ѝ проблеми.
За съжаление обаче, не решаваше проблемът на Греъм…
Трийсет и втора глава
Обонянието му улови аромата на пържен бекон, миг по-късно усети устните на Франи върху бузата си.
— Изключих будилника и те оставих да поспиш още половин час — прошепна тя.
— Ти си моят спасител!
— Знам. Ела да закусиш, после ще се облечеш…
Часът беше шест без четвърт. Харди обу едни дънки и нахлузи някаква фланелка. От прозореца на спалнята смътно се виждаха очертанията на Оукландските хълмове, някъде зад тях все още се спотайваше слънцето.
На масата в кухнята димеше огромна чаша кафе, в чинията до нея изпускаха аромат шест ивици бекон с бъркани яйца, имаше още английски вафлички и мармалад. Той много обичаше мармалад, но по неизвестни причини все забравяше да го опита.
— Споменах ли вече нещо за спасители? — дръпна един стол Харди.
Тя се усмихна.
— В колко се прибра снощи?
— Някъде към дванайсет и половина — един. Написах искането, но Солтър…
Тя го спря, покривайки ръката му с длани.
— По-късно ще ми разкажеш за делото. Сега яж.
Той затвори очи и се усмихна. Права е…
— Добра идея — рече.
— Понякога всичко, от което се нуждаем, е една добра идея…
В седем и половина сутринта откъм алеята се появи фигурата на бегач в спортно облекло. Облечен в тъмен костюм и синя вратовръзка, Харди чакаше при автоматичната бариера на паркинга зад Федералния съд.
Здравата изпотен, Джиоти спря едва на метър от него. Не беше очаквал някой да наруши редовната му обиколка на квартала, още по-малко пък адвокат в работен костюм.
— Добро утро, господин съдия.