Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Тя обясни как е стигнала до заключението си. Сбито, с кратки изречения. Сал Русо действително е убит, но това не е работа на сина му. Призна, че е разговаряла с него насаме — първо на стадиона, после и по време на интервюто му за списание „Тайм“. Изрази твърдото си убеждение, че тези разговори са ѝ донесли полза.
Всичките лъжи на Греъм — многобройни и на пръв поглед добре обмислени, са се родили по обичайния начин — от един първоначален импулс. А после, както повечето лъжи, са започнали да се умножават, всяка нова оправдаваща предишната… Но той не е убил Сал. Това е сторил някой друг.
Глицки седеше отпуснат в стола си и мълчеше. А когато проговори, гласът му беше толкова тих, че тя се принуди да напрегне слух.
— Сержант, ако всичко това се окаже на лична основа, или вече е на лична основа, нещата ще бъдат ясни… Ти ще си прецакала партньора си, отдела и лично мен… Разбираш ли?
Сара почувства как ѝ прилошава. Глицки знае и тя е покойник! Но лейтенантът отказа да продължи по тази писта. След дълго мълчание той изпусна въздуха от дробовете си, изправи гръб и тихо попита:
— Още ли имаш желание да откриеш убиеца?
Това беше ясен знак, че ако успее, той ще забрави за този разговор.
Глицки пусна официална заповед, която даваше право на Сара да работи върху делото Русо. Това сигурно щеше да му създаде проблеми с административния отдел, но тя тъй и тъй работеше по това дело, нека поне го върши на законно основание.
Същевременно ѝ наложи строги ограничения, защото съвсем не беше склонен да попадне под ударите на Дийн Пауъл и неговата гвардия динозаври. Нещо, което неминуемо щеше да се случи, ако се разчуе, че въпреки хода на делото, полицията проверява свидетелите и може би търси друг обвиняем…
Тя започна с Джордж Русо. Когато се разкри пред Харди и започна да му помага, вече на няколко пъти бе оглеждала викторианската къща на Джордж на Буш стрийт. Заключението ѝ беше, че този човек няма личен живот. От баща си беше наследил буйният и раздразнителен нрав. Съвсем спокойно би могъл да отскочи до Сал и да му види сметката през някоя от обедните си почивки. Особено ако е убеден, че поведението на Сал причинява страдания на майка му и ѝ нарушава спокойствието…
Но във всички останали отношения Джордж беше чист. Фактът, че е определен за наследник на една солидна банкова империя, определяше и поведението му. Не поддържаше никакви контакти извън затворения си свят и Сара бързо стигна до заключението, че ще си губи времето, ако продължава да го следи…
Но тази вечер реши да направи още един опит, може би защото ѝ липсваха алтернативи. Марсел я стовари пред Палатата с неприкрито облекчение, тя взе собствената си кола, паркира близо до банка „Бейуест“ на Маркет стрийт и зачака.
Както винаги, Джордж беше отличен обект за проследяване. Беше едър, с хубави дрехи. Въпреки необичайно топлото за средата на септември време, той носеше кашмирено палто и огромно, забележимо от цял километър бомбе.
Напусна банката малко след шест и тръгна пеша. Натикал ръце в джобовете на кашмиреното палто, той извървя няколко пресечки с равна крачка, без нито веднъж да се огледа. Навлезе в района на Тендърлойн, както винаги гъмжащ от пияници, проститутки и сводници. Сара започна да се чуди накъде е тръгнал — този квартал решително не фигурираше сред местата, които му допадаха — после всичко си дойде на мястото. Джордж влезе в един малък, но скъп френски ресторант на Полк стрийт, зае една маса до прозореца и си поръча вечеря.
Не ѝ оставаше нищо друго, освен да го изчака да свърши и да види какво ще прави после.
Часът беше осем и половина. Отпусната в тихото и затворено пространство на колата си, Сара изведнъж усети напора на сълзите. Изтощението я убиваше. Вече трети месец не беше оставала насаме с Греъм. Нито веднъж не намери време за физически упражнения. Почти беше забравила интимните си контакти с този мъж. Беше ли ги имало в действителност? Имаха ли въобще някакъв смисъл? Дали любовта им ще е жива и след като Греъм излезе от затвора? Разбира се, ако изобщо излезе…
Това беше мисълта, която се стараеше да избягва на всяка цена, просто защото се плашеше от нея. Греъм може никога да не излезе на свобода. Може би Харди и Фрийман не ще могат да му помогнат, тя самата — също…
Греъм имаше всички шансове да прекара остатъка от живота си в затвора. Какво ще стане тогава с нея? Как би могла да бъде полицай, след като системата, на която беше дала клетва за вярност, съсипва личният ѝ живот? Глицки не ѝ каза нищо ново — тя знаеше, че отдавна е преминала отвъд чертата. Но какво би могла да прави, ако престане да бъде полицай?