Право на милосърдие

— Чакай малко!

— Ще говорим в Палатата.

— Не, не искам. Аз само…

— Направи се на задник, така ли?

— Да, да! Съжалявам! Какво искаш да знаеш за Греъм?

— Нищо — отвърна тя и изключи мотора. — Но искам да знам всичко за теб, защото Греъм не е убил баща ти…

— Баща ми е жив и здрав — възрази Джордж. — Всеки ден работя с него.

— Имам предвид Сал! — хладно уточни тя. — И ако още веднъж се направиш на умник, този разговор приключва, ясно ли е?

Джордж не изглеждаше уплашен, но все пак кимна.

— Добре, Греъм не е убил Сал — рече. — Но какво от това?

— Значи някой друг е свършил работата. Моята задача е да елиминирам заподозрените един по един…

Той се облегна назад, страхът в очите му се стопи и отстъпи място на хладната пресметливост. Предстоеше му сделка, а той беше майстор на сделките.

— Не можете да мислите, че аз имам нещо общо с това. Дори не зная къде е живял Сал…

— Това е твое твърдение, но истината може би е по-друга — изгледа го продължително Сара. — Защо тогава си отказал да обясниш на адвоката на Греъм къде си бил?

— Защото си е моя работа, която не засяга никакви адвокати! — отсече Джордж. — А вие, ченгетата, изобщо не сте ми задавали такъв въпрос…

— Добре, да приемем, че си прав. Но сега ти го задавам. Казваш къде си бил и си свободен. Край на премеждията ти тази вечер. Но ако откажеш, ще направя рапорт за инцидента и скоро ще видиш физиономията си във вестника, ясно? — Сара изчака думите ѝ да достигнат до съзнанието му, после леко се приведе напред: — Виж какво, интересувам се къде си бил и това е всичко… Но ако ме излъжеш, ще имам всички основания да те смятам за заподозрян в убийство. А това означава, че всяка твоя стъпка през последните няколко месеца ще бъде проверена и внимателно анализирана…

— Аз не съм…

— Изслушай ме докрай — спря го Сара. — Ако ме убедиш, че действията ти през въпросния ден нямат нищо общо със смъртта на Сал, всичко спира дотук. Забравяме за тазвечерния инцидент, забравяме за мнимата ти „приятелка“… Всичко приключва.

— Няма да пишеш рапорт, или каквото е там, така ли?

— Няма.

— Баща ми не трябва да научи за това. В никакъв случай!

Трябваха ѝ няколко секунди да проумее, че Джордж има предвид Лелънд, а не Сал.

— Няма — обеща тя.

Но Джордж веднага побърза да прояви отвратителния си нрав.

— Как мога да съм сигурен? — заядливо попита той.

— Няма начин, Джордж — усмихна се с опасен блясък в очите Сара. — Но положението ти едва ли ще е толкова неприятно като сегашното… — Постара се да придаде непринуденост на гласа си, усещайки, че ще спечели, само ако разиграе картите си точно и без никаква грешка. Тук тежката артилерия не вършеше работа — трябваше просто да го боцне, където трябва. — Всичко е много просто, Джордж. Няма какво да губиш, затова започвай…

Джордж преглътна, затвори очи и промърмори:

— Бях в „Митчъл Брадърс“…

— Къде?

Той обясни. Години наред братята Митчъл били царете на порнографията в района на Сан Франциско. После единият застрелял другия и империята рухнала. Но театър „Митчъл Брадърс“, който се намирал на няколко преки от банката „Бейуест“, останал да действа под първоначалното си име.