Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
От стереоуредбата сега се носеше песента за Ламберто Кинтеро. Тази и песента „Белия Кон“ на Хосе Алфредо, бяха любимите на Поте Галвес. Тереса забеляза сянката на стрелеца при вратата на верандата. Той хвърли един поглед и веднага се отдръпна. Знаеше го вътре в себе си, чуваше гласа му, когато ги слушаше. Ако си бяхте у дома, господарке, за вас вече щеше да има такива песни, направо да ти падне шапката, беше казал той веднъж, сякаш без всякаква връзка. Не добави „в тях навярно щеше да става дума и за мен“, но Тереса знаеше, че си го мисли. Всъщност, реши тя, докато отваряше бутилката „Ерадура Репосадо“, всички мъже си мечтаят за това. Както Гуеро Давила. Както самият Поте. Както, по свой начин, си мечтаеше и Сантяго Фистера. Да присъстват в текста на една песен, истинска или измислена, музика, вино, жени, пари, живот и смърт, дори да е с цената на собствената кожа. И никога не се знае, хрумна й внезапно, докато гледаше вратата, през която бе надникнал стрелецът. Никога не се знае, Поте. В крайна сметка, песента винаги ти я пишат други.
Отпи направо от бутилката. Дълга глътка, която се спусна по гърлото й със силата на изстрел. После протегна ръката, стиснала бутилката, и със саркастична гримаса я предложи на жената, която я гледаше от сенките в градината. Истинска негодница си ти, защо не си остана в Кулиакан. Понякога не зная дали ти дойде тук или аз бях там с теб, дали не си разменихме ролите. Може би сега ти стоиш на верандата пред къщата, а аз стоя полускрита и наблюдавам теб и това, което носиш в утробата си. Беше говорила за това и един друг път — предчувстваше, че ще е последен, — с Олег Язиков, същата вечер, когато руснакът я посети, за да види дали всичко е готово за операцията с хашиша. После, след обсъждането, излязоха да се поразходят по плажа, както обикновено. Руснакът я гледаше крадешком, изучаваше я в светлината на нещо ново, което не беше по-добро или по-лошо, само по-тъжно и по-студено. Не зная, каза той, дали сега, като ми разказа някои неща, аз те виждам различна или ти, Теса, си се променила. Да. Днес, докато разговаряхме, те наблюдавах. Учудваш ме. Никога не си ми давала толкова подробности, нито си говорила с подобен тон. Ниет. Приличаш на кораб с отвързани въжета. Извинявай, ако не се изразявам добре. Да. Това са сложни за обяснение неща. Дори за мислене.
Ще задържа детето, каза тя изведнъж. Направи го, без да го е премисляла предварително, изстреля го от упор, още докато решението се затвърждаваше в главата й, свързано с други решения, някои от които беше взела, а други предстоеше да вземе. Язиков се закова на място, с безизразно лице, и остана така дълго време. После поклати глава, не за да одобри нещо, не беше негова работа, а за да подчертае, че тя сама си е господарка да решава какво да прави и още, че вярва, че тя е способна да понесе последствията. Направиха няколко крачки. Руснакът гледаше морето, което постепенно придобиваше тъмносив цвят от свечеряването. Накрая, без да се обръща към нея, каза: никога нищо не те е плашило, Теса. Ниет и ниет. Нищо. Откакто се познаваме не съм те виждал да се съмняваш в нещо, когато рискуваш свободата и живота си. Никога, наистина никога. Затова хората те уважават. Да. Затова аз ти се възхищавам.
— И затова — завърши той, — стигна дотук. Да. Сега.
Точно тогава тя се изсмя гръмогласно. Със странен смях, който накара Язиков да обърне глава. Руски кучи сине, каза тя. Нямаш и най-малка представа. Аз съм другата жена, която ти не познаваш, тази, която ме наблюдава, или тази, която аз гледам, вече не съм сигурна дори в себе си. Сигурно е единствено, че съм страхливка и че нямам нищо от това, което човек трябва да има. Виж, толкова ме е страх, толкова съм неуверена, че изразходвам енергията и волята си, изгарям ги до последния грам, за да го скрия. Нямаш и най-бегла представа какво усилие е. Защото никога не съм избирала, думите на песента ми през цялото време ги писаха другите. Ти. Пати. Те. Представяш ли си какво шубе съм. Животът не ми харесва по принцип, не ми харесва и моят в частност. Не ми харесва и паразитният дребен живот вътре в мен. Болна съм от нещо, което отдавна отказвам да проумея, дори не съм честна, защото го премълчавам. От дванадесет години съм тук. През цялото време се преструвам и го премълчавам.