Кралицата на Юга

— Може да подготвяте хората си, капитане.

Черки излезе от рубката и Тереса го чу да дава нареждания. Когато се показа на вратата, сенките вече не бяха приклекнали до планшира, а се движеха по палубата. Разполагаха въжета и предпазни съоръжения, натрупваха вързопи в лявата част на носа. Въжето за теглене беше обрано и двигателят на „Валиънт“ отекваше, докато капитанът се канеше да изпълни полагащите му се маневри. Аркеньосите на доктор Рамос стояха все така неподвижно, със своите пистолети „Инграм“ и гранати под дрехите, сякаш това не се отнасяше до тях. Сега „Ксолоицкуинтле“ се различаваше много добре, с контейнерите, струпани на палубата и навигационните светлини, бяла мачтова светлина и зелена дясно на борд, които се отразяваха в гребените на вълните. Тереса го виждаше за първи път и одобри избора на Фарид Латакия. Леко издигната надводна част, която приближаваше товара до морското равнище. Това щеше да улесни маневрата.

Черки се върна в рубката, изключи автоматичния пилот и започна да управлява сам. Приближаваше внимателно риболовния кораб до контейнеровоза, успоредно на дясната му страна и откъм техния нос. Тереса вдигна бинокъла, за да огледа кораба: намаляваше скоростта си, без да спира. Видя мъже, които се движеха между контейнерите. Горе, на дясното крило на мостика, други двама наблюдаваха „Тарфая“: несъмнено капитанът и един вахтен помощник-капитан.

— Можете да изгасите, капитане.

Намираха се достатъчно близо, за да се смесят в едно съответните сигнали от радара. Риболовният кораб потъна в тъмнина, осветяван единствено от светлините на другия кораб. Последният беше изменил леко посоката си, за да ги предпази с борда си откъм морето. Вече не се виждаше мачтовата светлина, а зелената блестеше на крилото на мостика като ослепителен изумруд. Бяха почти един до друг и както на борда на риболовния кораб, така и на контейнеровоза моряците разполагаха плътни предпазни устройства. „Тарфая“, движейки се напред, изравняваше скоростта си с тази на „Ксолоицкуинтле“. Три възела, изчисли Тереса. Миг по-късно чу глух изстрел: пукотът на ракетното устройство за изхвърляне на спасителното въже. Мъжете от риболовния кораб събираха въжето от края на кнехта100 и го закрепваха към стълбовете на палубата, без да го опъват прекалено. Чу се отново изстрел от ракетното устройство, изхвърлящо въжетата. Продължителен изстрел откъм носа и друг откъм кърмата. Управлявайки внимателно руля, капитан Черки се долепи до контейнеровоза, борд до борд, и остави двигателя да работи на празен ход. Сега двата кораба плаваха с една и съща скорост, големият водеше малкия. „Валиънт“, управляван умело от капитана, също беше привързан за „Ксолоицкуинтле“, с нос към риболовния кораб. Тереса видя как екипажът на кораба започва да вдига вързопите. Ако имаме късмет, помисли си тя, докато наблюдаваше радара, стиснала дървената част на руля, всичко ще е свършило след по-малко от час.