Обект № 522 [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #8
Год: 2008
Язык: болгарский
Год: ЕРА
ISBN: 978-954-389-022-4
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:

ЛИНКЪЛН РАЙМ СЕ ЗАВРЪЩА, ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕ СЪС СЪВЪРШЕНИЯ ПРЕСТЪПНИК Никой не знае името му, никой не знае как изглежда. Той е загадъчният Обект № 522. Ловък, хитър, свръхинтелигентен. Умело борави с пистолети и ножове, но най-опасното му оръжие е информацията. Безмилостно нахлува в живота на жертвите си, граби и убива. Изфабрикува съвършената улика и натопява невинни хора за собствените си престъпления. Докато един ден обвиненият в поредното убийство се оказва Артър, братовчедът на Линкълн Райм. Доказателствата са „неоспорими”, полицията е доволна и Артър е в затвора, в кошмарно очакване на съдебния процес. Макар и Линкълн да не е бил особено близък с братовчед си, все пак се заема със случая. И се натъква на солидна, желязна улика, толкова съвършена, че не би могла да е истинска. Амелия и Райм разполагат само с три дни да заловят гениалния престъпник, а той е подготвен и ги дебне и е винаги крачка пред тях… ОБЕКТ № 522 е висока класа криминален роман, отличаващ се със запазената марка на Дивър — скоростно действие, множество обрати като в тайнствен лабиринт и неочакван край.

Перейти на страницу:

— …нещо, адресирано до мен?

— Ами, да.

— Да не би да е часовник или нещо такова?

Лонгхърст се изсмя удивено:

— Луксозен настолен часовник. Във викториански стил. Откъде разбрахте?

— Само предположих.

— Сапьорите ни го провериха. Безопасен е.

— Не, едва ли е бомба… Инспекторе, запечатайте го в найлонов плик и ми го изпратете с експресна поща. И искам да видя доклада ви, когато стане готов.

— Разбира се.

— Освен това партньорката ми…

— Детектив Сакс?

— Да, тя. Ще иска видеозаписи на всички, участващи в операцията.

— Ще подготвя персонален рапорт.

Въпреки гнева и тревогата си Райм се засмя на израза. Обичаше британците.

— За мен беше удоволствие да работя с вас, детективе.

— И за мен с вас, инспекторе.

Той затвори телефона и въздъхна.

Викториански часовник…

Райм погледна полицата над камината си, където имаше джобен часовник „Врете", стар и много ценен, подарък от същия убиец. Беше го получил непосредствено след като престъпникът му се бе измъкнал в един мразовит декемврийски ден много, много отдавна.

— Том. Уиски. Моля.

— Какво е станало?

— Нищо. Вече е следобед и искам да пийна уиски. Днес изпълних програмата си за физически упражнения и доколкото знам, не си фанатизиран баптист, придържащ се стриктно към повелите на Библията. Защо, по дяволите, си помисли, че е станало нещо?

— Защото каза „моля".

— Много смешно. Днес си особено духовит.

— Старая се. — Болногледачът обаче се намръщи и явно забеляза нещо в изражението на Райм, защото добави по-меко: — Може би едно двойно.

— Едно двойно би било прекрасно — каза Линкълн с престорен британски акцент.

Болногледачът наля пълна чаша „Гленморанги" и нагласи сламката до устата на криминалиста.

— Ще ми направиш ли компания?

Том примигна изненадано. Засмя се:

— Може би друг път.

Райм се замисли, че може би това е първият път, когато кани болногледача си на чашка.

Криминалистът отпи от ароматната течност, като замислено гледаше джобния часовник. Спомни си бележката, която убиецът бе изпратил заедно с подаръка. Райм я знаеше наизуст.

Този джобен часовник е „Бреге". Той ми е любим. Произведен е в началото на XIX век и има рубинена цилиндрична котва, вечен календар и противоударен механизъм. Надявам се, че прозорчето с фазите на луната ще ви хареса в светлината на наскорошните ни приключения. В света има много малко часовници от този модел. Подарявам ви го в знак на уважение. Никой досега не ми е попречил да свърша работата си; вие сте най-способният ми противник. (Щях да кажа, че сте по-способен от мен, но това не е съвсем вярно. Все пак не успяхте да ме заловите.) Навивайте редовно часовника (но внимателно); той ще отмерва времето до следващата ни среща.

Един съвет: На ваше място бих се възползвал от всяка секунда, изминала от този момент.

„Способен си — мълчаливо се обърна Райм към убиеца. — Но и аз съм добър. Следващия път играта ще свърши."

Изведнъж нещо прекъсна мислите му. Той присви очи и премести погледа си от часовника към прозореца. Нещо навън привлече вниманието му.

Някакъв човек с обикновени градски дрехи стоеше на отсрещния тротоар. Райм се приближи с количката до прозореца и погледна навън. Отпи глътка уиски. Човекът стоеше до тъмно боядисана пейка пред каменната стена около Сентрал Парк. Държеше ръцете си в джобовете и гледаше къщата. Явно не забелязваше, че криминалистът го наблюдава през големия прозорец.

Беше братовчед му Артър Райм.

Той тръгна напред, почти пресече улицата. Но спря. Върна се на тротоара и седна на една от пейките срещу къщата, до жена с анцуг и слушалки на ушите, която пиеше вода от пластмасова бутилка. Артър извади някакво листче от джоба си, погледна го и пак го прибра. Отново се загледа към къщата.

„Странно — помисли си Райм. — Прилича на мен." При толкова години на приятелство и раздяла не си беше дал сметка.

Изведнъж по някаква причина думите на братовчед му отпреди едно десетилетие отново прозвучаха в главата му.

Опитал ли си изобщо да се сближиш с твоя баща? Как мислиш, че се е чувствал да има син като теб, сто пъти пo-умен от него? Когото все го няма, защото предпочита компанията на чичо си? Поне веднъж даде ли шанс на Теди?

Криминалистът извика:

— Том?

Никакъв отговор.

— Том!

— Какво има? Свърши ли уискито?

— Трябва ми нещо. От мазето.

— От мазето?

— Мисля, че ясно се изразих. Долу има няколко стари кашона. Надписани са „Илинойс".

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?