Обект № 522 [bg]

Райм се изсмя:

— Каква акцидентност!

— Какво? — не разбра Пуласки.

— Купи си речник, новобранец.

Младежът въздъхна и обясни търпеливо:

— Каквото и да означава, Линкълн, вероятно не е дума, която ще използвам някога.

Всички в стаята се засмяха, включително Райм.

— Разбрано. Имах предвид, че съвсем случайно се натъкнахме на нещо много интересно, ако ми позволиш да използвам любимата ти дума, Мел. Нюйоркската полиция поддържа досиета на сървърите на ССД, чрез „Пъблик шуър". Касъл тегли информация за разследванията, продава я на обвиняемите и я заличава.

— О, мога да си го представя — отбеляза Сакс. — Не мислиш ли, Рон?

— Не се съмнявам нито за миг — съгласи се Пуласки.

— Чакай… Касъл беше този, който ни даде диска с имената на клиентите. Той е натопил Робърт Карпентър.

— Разбира се — кимна Райм. — Променил е данните, за да уличи Карпентър. Трябвало е да отклони разследването от ССД. Не заради случая „Пет-двайсет и пет", а защото не е искал да се ровим в архивите и да видим, че е продавал полицейски досиета. А кой по-подходящ да бъде хвърлен на зверовете от един бъдещ конкурент?

Селито се обърна към Шарнек:

— Има ли други замесени от ССД?

— Ако съдя от данните, не. Само Касъл.

Райм погледна Пуласки, който разглеждаше таблицата на уликите. В очите му се четеше решителност, каквато криминалистът не беше виждал досега.

— Хей, новобранец. Искаш ли го?

— Кое да искам?

— Разследването срещу Касъл.

Младият полицай се замисли. Но после отпусна рамене и се засмя смутено:

— Не, по-добре не.

— Ще се справиш.

— Знам, че ще се справя. Просто… искам, когато взема първото си самостоятелно разследване, да съм сигурен, че го правя от правилните подбуди.

— Добре го каза, новобранец — измърмори Селито, като вдигна чашата си с кафе към младежа. — Може би все пак от теб ще излезе нещо… Добре. Докато все още съм отстранен от работа, поне мога да свърша онези неща в къщата, за които Рейчъл открай време ми натяква. — Дебелият детектив взе една останала бисквита и се отправи към вратата. — Лека нощ на всички.

Шарнек събра папките и дисковете си и ги сложи на масата. Том подписа формулярите за съхранение на веществени доказателства от името на криминолога. Преди да излезе, компютърният специалист напомни на Райм:

— Когато решите да влезете в двайсет и първи век, детективе, само ми се обадете.

Кимна към компютрите.

Телефонът на Райм иззвъня. Беше за Сакс, чийто разглобен мобилен телефон нямаше скоро да проработи. От дочутото той разбра, че се обаждат от участъка в Бруклин. Бяха намерили колата й на един паркинг наблизо.