![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
— Просто ще вземем нова заповед и ще конфискуваме всичко, ще претърсим всички сървъри, на които сте качвали информация — заплаши Броктън.
— Обаче за това ще ви трябва време и пари. Кой знае какво ще стане дотогава? Примерно може няколко големи вестника да получат имейли или писма по пощата. Съвсем случайно, разбира се. Но е напълно възможно.
— Всички преживяхме много напрегнати моменти, господин Райм — каза Стърлинг. — Изобщо не ни е до игри.
— Ние не си играем — спокойно отговори той.: — Ние преговаряме.
Бизнесменът се усмихна — може би първата му искрена усмивка досега. Явно това беше стихията му. Той издърпа един стол и седна до Райм.
— Какво искате?
— Ще ви дам всичко. Без съдилища, без скандали в пресата.
— Не! — разбесня се Гедес. — Как може да се огъвате така!
Райм не му обърна внимание подобно на Стърлинг преди това и продължи:
— Ако изчистите досиетата на сътрудниците ми.
Криминалистът обясни за теста за наркотици на Селито и жената на Пуласки.
— Няма проблем — отговори Стърлинг, сякаш беше елементарно, като да увеличи звука на телевизора.
— И ще оправите живота на Робърт Йоргенсен — добави Сакс.
Разказа как обект 522 е съсипал живота на лекаря.
— Дайте ми подробности и ще се погрижа. Ще изчистим досието му.
— Добре. Щом всичко бъде уредено, ще получите онова, което искате. И никой няма да види нито едно листче или файл за операция „Законов надзор". Давам ви честната си дума.
— Не! Трябва да се борите! — отчаяно възрази Гедес. — Всеки компромис с тях е във вреда на обществото.
Стърлинг се обърна към него и заговори, почти шепнейки:
— Калвин, нека да ти кажа нещо. Изгубих трима добри приятели в Близнаците на единайсети септември. Други четирима получиха тежки изгаряния. Животът им се промени завинаги. Нашата страна изгуби хиляди невинни граждани. Моята фирма имаше технология да открие неколцина от похитителите и прогностичен софтуер, с който да предвиди какво ще направят. Ние… аз… можехме да предотвратим трагедията. Всеки ден от живота си съжалявам, че не го направихме.
Поклати глава:
— Ох, Кал. Ти с твоята черно-бяла политика… Не разбираш ли? Това е целта на ССД. Не да изпратим полицията посред нощ в дома ти заради онова, което обичате да правите с приятелката ти в леглото. Не да арестуваме хората, защото си купуват книги за Сталин и Корана или защото критикуват президента. Мисията на ССД е да гарантира свободата и безопасността ти, за да се радваш на правото си на лична тайна в дома си, да купуваш, четеш и говориш каквото поискаш. Ако загинеш от бомбен атентат на улицата, няма да имаш лична тайна, която да защитаваш.
— Спести ни лекциите, Андрю — изръмжа Гедес.
Броктън се намеси:
— Кал, ако не се усмириш, сериозно ще загазиш.
Гедес се изсмя хладно:
— Ние вече сме загазили сериозно. Добре дошли в прекрасния нов свят…
Извъртя се демонстративно и излезе. Входната врата се затръшна.
— Радвам се, че ни разбирате, Линкълн — каза Броктън. — Андрю Стърлинг върши много добри дела. Животът на всички е по-безопасен благодарение на него.
— Много си отдъхнах, като го чух.
Броктън не долови иронията, но Андрю Стърлинг не я пропусна. Все пак той беше човекът, който знае всичко. Въпреки това се усмихна весело и самоуверено — сякаш беше сигурен, че поученията му рано или късно достигат до хората, дори отначало те да не оценяват мъдростта му.
— Довиждане, детектив Сакс, капитане. О, и на вас, полицай Пуласки. — Погледна косо младия полицай. — Липсва ми, че не ви виждам вече в офиса. Но ако пак искате да упражнявате компютърните си умения, заседателната ни зала е на ваше разположение.
— Е, аз…
Андрю Стърлинг му намигна и излезе. Свитата му го последва.
— Мислите ли, че е разбрал? — попита новобранецът. — За харддиска?
Райм само сви рамене.
— По дяволите, Райм — заговори Сакс. — Предполагам, че заповедта е изрядна, но след всичко, което преживяхме заради ССД, трябваше ли да се съгласяваш толкова лесно? Леле, това досие… Не съм много радостна от цялата тази информация за мен.
— Съдебната заповед си е съдебна заповед, Сакс. Няма какво да се направи.
Тя обаче се вгледа по-внимателно в лицето му и явно забеляза лукавия блясък в очите му.
— Добре, Райм. Какво си измислил?
Криминологът се обърна към гледача си:
— Том, би ли прочел с прекрасния си тенор отново заповедта? Онази, дето ни я донесоха от ССД?