Шестото покварено дете [bg]

Либи държеше ръката му и разглеждаше пръстите му:

– Какво си правил?

Връхчетата на пръстите му бяха покрити с пепел.

– Трябва да си измия ръцете. После трябва да се махаме оттук.

Тя кимна към малка дървена постройка в другия край на паркинга.

– Минахме покрай тоалетните по пътя насам.

Той я целуна отново.

– Ще ме изчакаш ли?

– Винаги.

Докато тичаше към тоалетната, чу как другите се смеят зад гърба му и пускат някакви шегички. Имаше време, когато си мислеше, че никога повече няма да чуе този звук. Беше приятно.

Когато бутна вратата и влезе, датчикът за движение включи лампите. Във въздуха се носеше мирис на лимони – не прекалено натрапчив. За обществена тоалетна направо беше съвършена. Изми си ръцете с топла вода и започна да ги суши, когато чу как вратата на една от кабинките се отвори зад гърба му.

Бишъп усети как сърцето му тупти, докато наблюдаваше в огледалото лицето, което се взираше в неговото.

– Как ме откри?

Детектив Сам Портър излезе от кабинката. Ръката му, облечена в ръкавица, държеше малък черен револвер.

– Чистачът. Онзи, който пушеше до черния вход в съда. Обади ми се и ми даде описание на колата ти. Всички таксита и лимузини в града имат джипиес. Паролите ми за полицейските компютри все още работят, така че беше достатъчно лесно. Проследих те от хотела до летището. Не беше трудно да разбера кой е полетът ти. Фалшивите имена не забавят нещата толкова, колкото си мислиш. Забавно е как малко пари веднага ти гарантират всякаква информация, от която имаш нужда… но всъщност това ти много добре го знаеш. Бях сигурен, че си ме забелязал, когато отиде до гишето за коли под наем, но предполагам, че не си. Изчаках на паркинга, когато отиде да хапнеш в „При Майк“. Това беше трудно. Още съм гладен. След това те проследих дотук. – Облиза устни и кимна към вратата. – Знам, че всички са живи. Не можах да го разбера веднага, но имах време за размисъл, докато бях заключен в онази дупка, в която ме натика. Когато говорихме по телефона онзи ден в „Гийон“, ти каза: „В сърцата ни има специално място за господин Франклин Кърби.“ Не „имаше“, а „има“ – сегашно време. И тук ми просветна. Разбрах, че всичко е било прах в очите. С помощта на Клоз, убеден съм, си нямал никакви проблеми да накараш приятелите ти да изчезнат и да се появят отново на бял свят като съвсем други хора.

Бишъп започна да се обръща и Портър вдигна пистолета:

– Недей.

– Добре.

– Постави и двете си ръце върху плота.

– Няма проблем, Сам.

Портър пристъпи крачка по-близо. Бишъп забеляза, че върху обувките му са нахлузени найлонови торбички, омотани с тиксо около глезените.