Честотата на Шуман [bg]

Старецът я изгледа хладно.

-      Няма начин.

Уилсън стана.

-      Карин Търнбери е виновна за убийството на Бартън Ингърсън.

-      Арестувайте я - нареди Г. М.

Охранителите моментално я закопчаха.

Г. М. се обърна към внука си.

-Двамата с теб ще си поговорим, момчето ми.

Охранителите поведоха Карин към дъбовите врати на заседателната зала, но тя спря и се освободи от хватката им.

-      Всички сте виновни за убийството на Бартън! - заяви обвинително. - Всички сте виновни!

Охранителите я изведоха насила във фоайето.

Уилсън притисна слепоочията си. Дори Карин наистина да смяташе да спаси Бартън, нямаше никаква гаранция, че ще може да го направи. И осъзнаването, че тя е подготвяла убийството му, за да постигне целите си, беше свидетелство за желанието ѝ да пътува във времето. Крайно необичайно, помисли си Уилсън. В известен смисъл той трябваше да благодари на нея за завършването на мисия Исая. Ако Клайнберг не се беше появил в Стоунхендж, третият портал така и нямаше да се активира. Беше точно като Книга Естир. Основната тема беше предателството. Бартън беше предаден от човек, на когото вярваше - също както Артаксеркс е бил предаден от първия си министър Аман. Връзката бе доста иронична. Уилсън отново си помисли за Хелена. На практика тя беше причината Уилсън да успее. Без нея провалът му щеше да е неминуем.

-      Искам да ви благодаря за всичко, което направихте, господин Даулинг - каза Г. М. - Изпълнението на мисия Исая е изумително постижение. Всички сме ви много признателни.

-      Но все още имаме проблем - намеси се професор Оутър. Всички се обърнаха към него. - Как стои въпросът с Магнус Клайнберг?

Дейвин го разбра моментално.

-      Той е прав. Клайнберг е бил в миналото, а ние все още не сме го пратили през машината на времето.

-      Това наистина е проблем - замислено рече Андре.

-      Смятахме да го прехвърлим след три дни - каза Дейвин.

Г. М. тупна с ръка по масата.

-      Интересно ми е какво мислите, господин Даулинг. Как е най-добре да постъпим според вас?

Уилсън знаеше, че има само едно решение.

-      Клайнберг трябва да поеме ролята си на Висблат. Той трябва да се върне в миналото и да пристигне шест години преди мен. За да се получи, всичко случило се днес трябва да остане пълна тайна. В миналото Висблат не знаеше нищо за завръщането ми в бъдещето и трябва да се погрижите това да си остане така.

-      Всичко съществува едновременно - заяви Уилсън, повтаряйки думите на Бартън. - И ние сме задължени да изиграем нашата роля в миналото. Няма друг избор.

Г. М. незабавно прие решението.

-      Значи се разбрахме. Изпращаме Клайнберг в миналото. Всичко се държи в пълна тайна. Той заминава, без да има представа, че господин Даулинг се е върнал.