Честотата на Шуман [bg]

-      Защо ви е нужно време?

-      Замислилият убийството на Бартън е тук - отвърна Уилсън. - Ако изиграем картите си правилно, може да го разкрием.

-      Няма да преговаряме - решително заяви Джаспър. После зашепна в ухото на дядо си, но старецът му махна да се разкара.

-      Готов съм да ви дам двайсет и четири часа, господин Даулинг - каза Г. М.

-      Четирийсет и осем - заинати се Уилсън. - Два дни не са много време на общия фон на нещата. Важна е истината.

Последва дълго мълчание.

Накрая Г. М. се предаде.

-      Държа обаче да науча всичко. Всичко - и сме партньори. Разбрахте ли ме?

Реално погледнато, Г. М. не контролираше положението. И това положение не му се харесваше, ако можеше да се съди по описанието на шефа на „Ентърпрайз Корпорейшън“, направено от Бартън.

За първи път от много време Уилсън започна да мисли ясно.

-      Ще ми трябва достъп до всеки и всичко в сграда „Меркурий“. Свитъците от Мъртво море. Файловете на Бартън. Записите на системата за сигурност. - Замълча за момент. - Ще ми трябва и помощта на професор Оутър.

-      Как можем изобщо да се доверяваме на Даулинг? - раздразнено викна Джаспър. - Това е глупаво.

Г. М. се обърна към внука си.

-      Самият факт, че машината на времето е била свързана, доказва, че има нещо, за което не знаем. Защо иначе инфлаторът се е задействал? Господин Даулинг няма как да е бил замесен, нали? - Отново се обърна към Уилсън. - Имате ли нужда от нещо друго?

-      Трябва да ида на едно място, където ще мога да мисля - рече Уилсън. - Трябва ми хеликоптер. Хеликоптер, който да ме откара до връх Уитни. Именно там би отишъл Бартън.

Г. М. се усмихна.

-      Там значи? - Но след миг усмивката му изчезна. - През цялото време с вас ще има охрана. - Погледна си часовника. - За мен въпросът е личен, господин Даулинг. Искам да знам истината. - И закуцука към изхода, следван от внука си. - Ще се свържа с вас - каза на излизане.

-      Пътуване във времето!? - избухна професор Оутър веднага щом двамата Тредуел излязоха. - Убийства!? Знаеш ли кои са тези двамата? Та това са шефовете на „Ентърпрайз Корпорейшън“! - Посочи вратата. - С тях не се сключват сделки! И никой не ги заплашва!

Уилсън помъкна професора към банята.

-      Не можем да избягаме оттам - изстена Оутър. - Вече проверих!

-      Отпусни се - каза Уилсън. - В баните няма камери.

И затвори вратата.

Професор Оутър го сграбчи за раменете и го разтърси.

-      Кажи ми какво става, по дяволите! Че направо ще откача!

- Първо имам един въпрос - каза Уилсън. - Ако трябва да кръстиш команда, която позволява да виждаш в тъмното, какво име би ѝ избрал? Имам предвид церебрална команда.

-      Ти да не си се побъркал?

-      Моля те, професоре!

Лицето на дребния мъж се разкриви още повече от обичайното.

-      Как би я кръстил? - твърдо попита Уилсън.

-      Опосум! - прошепна Оутър. - Много добре знаеш!

Омега-способностите бяха нещо, което Висблат така и не можеше да разбере и не знаеше нищо за тях. Отговорът доказваше, че професор Оутър не е в заговора с втория пътешественик във времето.