Честотата на Шуман [bg]

Всички стояха като заковани. Дори не мигаха.

-      Помните ли Магнус Клайнберг, втория Ген-ЕП кандидат? - На екрана се появи снимка на едър червенокос мъж. Само при вида му Уилсън се изнерви. - Някой знае ли какво става с него?

Андре се размърда неловко на стола си.

-      Господин Клайнберг е изчезнал преди три седмици - каза Уилсън. - Три дни преди Бартън да загине в лабораторията. Интересно подреждане на събитията, не мислите ли?

Това беше особено важна част от доказателствата.

Г. М. изглеждаше загрижен.

-      Да не би да намеквате, че Магнус Клайнберг е бил мъжът, изпратен назад във времето да ви спре?

-      Точно това намеквам.

Появиха се заглавия: „Назначен е нов началник на полицията“, „Полицията преследва сериен убиец“, „Висблат е изчезнал“.

-      Както виждате от тези снимки и статии - каза Уилсън, - Клайнберг несъмнено е бил пратен в миналото. И това означава само едно. - Той погледна към Меркуриевия екип. - Вие сте хората, които са го прехвърлили. - Обвинението отново беше посрещнато с мълчание. - Преди колко време го направихте?

Лицата на всички бяха безизразни.

Накрая Андре наруши мълчанието.

-      През транспортния портал не е изпращан никой друг освен вас.

Уилсън погледна изпълнените с информация холографски екрани.

-      Това, което виждате пред вас, е доказателство за противното, нали? Именно Клайнберг беше човекът, с когото се срещнах в миналото.

-      За задействането на генератора на магнитно поле са необходими повече от двайсет петавата електроенергия - каза Дейвин, заработи на таблета си и прехвърли на екрана подробна графика на ежедневното потребление на енергия в лабораторията. Последният пик беше по време на опитното прехвърляне на Уилсън.

-      Никой друг не е минавал през портала - каза Андре.

-      Явно никой друг не е пътувал във времето, господин Даулинг! - каза Джаспър. Погледът му не се откъсваше от професор Оутър. Джаспър знаеше, че на Уилсън му липсва нещо важно. - Теорията ви не струва нищо. Тези двама мъже - той посочи екрана, - Клайнберг и Висблат... ами, явно просто си приличат. Не са един и същи човек.

Думите му потвърждаваха, че е Клайнберг. Но в същото време доказателствата показваха, че той не е бил изпращан в миналото. Как бе възможно това? Мислите на Уилсън препускаха... и изведнъж отговорът му дойде като удар на мълния.

-      Клайнберг още не е изпратен, нали? Трябва да бъде пратен в миналото, но прехвърлянето още не е осъществено. Той е все още тук! Именно затова генераторът на магнитното поле е бил включен в захранването... вие сте се подготвяли да го изпратите, при това съвсем скоро!

По лицата на учените си личеше ясно, че е уцелил истината.

-      Това е абсурдно! - решително заяви Джаспър. - Дядо, настоявам да извикаме охраната. До гуша ми дойде от тези глупави теории за втори пътешественик във времето. Уилсън не разполага с абсолютно никакви доказателства. Виж ги двамата - те явно не знаят какво правят. Продължават да търсят в Дейта-Тран, за бога! Ние трябва да сме разпитващите! Господин Даулинг е онзи, който Нарушава правилата. Сериозно, дядо, трябваше да сме по-търпеливи. Да. Изобщо не трябваше да работим с естествен Ген-ЕП. С напълно непознат човек като него. Трябваше да създадем свой собствен кандидат...