Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Накрая бяха заспали прегърнати.
На сутринта обстоятелствата и задълженията ги бяха разделили.
Какво щеше да стане оттук нататък?
Точно затова отиваше в Рим — да разбере.
И досега се обаждаше всеки ден, понякога по два пъти. Вигор се възстановяваше бързо. След погребението на кардинал Спера го бяха повишили в главен префект на архивите със задачата да отстрани щетите, нанесени от Двора. Миналата седмица Грей беше получил благодарствено писмо от Вигор, но между редовете му беше открил и скрито послание. Под подписа на монсеньора имаше два папски печата, огледални образи един на друг — символите-близнаци на църквата на Тома.
Изглежда, тайната църква си беше намерила нов член, който да замести покойния кардинал.
След това Грей беше изпратил на Вигор златния ключ на Александър, истинския златен ключ, който беше държал дотогава на съхранение в трезора на една египетска банка. Защото кой би го пазил по-добре? Фалшивият ключ, онзи, с който бяха измамили Раул, беше изработен в една от многото занаятчийски работилници на Александрия, прочути с умението си да фалшифицират антики. Изработката му беше отнела по-малко от час, докато Грей беше зает да освобождава Сейчан от подводната гробница на Александър. Не беше посмял да отнесе истинския ключ във Франция, при Драконовия двор.
Признанията на генерал Ренде пред властите бяха потвърдили колко опасно би било обратното. Серията от жестокости и убийства обхващаше цели десетилетия. След признанията на генерала властите бавно, но решително се бяха заели да изкоренят неговата секта. Доколко щяха да успеят обаче никой не знаеше.
Междувременно, и по-важно за Грей, Рейчъл се беше заела да сложи ред в живота си. След смъртта на Раул тя и семейството й ставаха законни собственици на замък Соваж — наследство, окъпано в кръв. Но поне проклятието беше загинало заедно с баба й. Никой друг от членовете на семейство Верона не подозираше за тъмната тайна на Камила. За да се решат окончателно нещата, замъкът вече беше обявен за продажба. Парите от продажбата му щяха да отидат при семействата на загиналите в Кьолн и Милано.
Така животът на много хора бавно се изцеляваше и продължаваше напред.
Към надеждата.
А може би и към нещо повече…
Баща му въздъхна и се залюля със стола си.
— Синко, напоследък си в ужасно добро настроение. Откакто се върна от онази твоя командировка миналия месец. Само жена може да подпали така очите на един мъж.
Грей сложи чашите със сок на масата.
— Може и да губя паметта си — продължи баща му, — но зрението ми е наред. Така че ми разкажи за нея, ако обичаш.
Грей погледна баща си. Не му беше убягнала неизречената добавка.
„Докато още мога да го запомня“.
Под небрежния маниер на баща му се криеше нещо по-дълбоко. Не тъга или загуба. Той се стремеше към нещо ново. Към нещо в настоящето. Към някаква връзка със своя син, която, изглежда, беше загубил в миналото.
Грей застина до масата. За миг се върна старият гняв и още по-старото негодувание. Не се затвори за тези чувства, а ги остави да протекат през него.
Баща му, изглежда, усети нещо, защото спря да се люлее на стола и смени темата.
— Е, къде са прословутите сандвичи?
Думи отекнаха в главата на Грей. „Твърде рано… твърде късно“. Едно последно послание да се живее в настоящето. Да приемеш миналото и да не бързаш слепешката към бъдещето.
Баща му посегна към чашата с лъжицата вътре.
Грей я покри с ръка. После я вдигна от масата.
— Какво ще кажеш за една бира? Баща му кимна.
— Ето затова те обичам, синко.
Грей отиде при мивката, изля сока в канала и го изчака да изтече.
„Твърде рано… твърде късно“.
Време беше да заживее в сегашното. Не знаеше колко време му остава с баща му, но щеше да вземе каквото може и да го оползотвори по най-добрия начин.
Отиде при хладилника, извади две бири, отвори ги в движение, седна и сложи едната бутилка пред баща си.
— Казва се Рейчъл.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Благодаря ви, че тръгнахте с мен на това приключение. Както и преди, исках да се възползвам от този последен миг, за да отделя фактите от художествената измислица. Надявам се също да разпаля любопитството на някои от вас — да го разпаля достатъчно, за да потърсите още информация по темата. С тази цел описвам някои от книгите, които вдъхновиха сюжета на моя роман.