Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Единствено той разбираше приоритетите, неприятните необходимости. Що се отнасяше до него, всички останали можеха да остават в неведение. Илдирийската раса му служеше винаги, каквито и решения да взимаше. Той беше центърът на Империята и всички жизнени линии започваха от него.
Докато размишляваше, към него се приближи делегация от петима люспести със сведени глави и превити гърбове. Те имаха ъгловати лица и дълги муцуни и се движеха с гъвкава бързина, която им придаваше вид на влечуги. Люспестите бяха илдирийска раса, която работеше в екваториалните зони и поддържаше редиците от блестящи слънчеви батерии под вечно светлите небеса. Те строяха вятърни генератори в тесни каньони, които канализираха ветровете. Някои люспести работеха в мини и каменоломни и добиваха ценни суровини от назъбените скали.
Магът-император се понадигна на какавидения си трон и поздрави делегацията. Водачът им, облечен в мазен кожен елек, почтително пристъпи напред. Дишането му бе хрипливо поради високата влажност на въздуха.
— Господарю’, носим ти дар, нашето най-голямо откритие в скалните каменоломни — дрезгаво каза той. — Нашата раса ти поднася този подарък от благодарност за твоята мъдрост и бащински грижи.
Когато неколцина яки работници отвориха вратите в дъното на приемната зала и помъкнаха огромен тежък камък, дебелият владетел заинтригувано се наведе напред. Колкото и да бяха силни, изглежда, едва се справяха с товара.
Магът-император се зачуди дали люспестите не са намерили голям метеорит, заровен в пясъците, но когато работниците завъртяха скалата, Сайрок’х видя, че тя всъщност е естествена каменна купа, инкрустирана с красиви кристали, обагрени във воднисти аметистови и аквамаринови ивици.
— Най-голямата друза, която някога сме откривали, господарю — каза представителят на люспестите. — По-висока от най-едрия воин, несравнимо съкровище. Поднасяме ти го като символ на твоето величие.
Благородниците, бюрократите и придворните сановници заахкаха и възбудено зашепнаха. Дори магът-император се усмихна.
— Никога не съм виждал толкова удивително творение на природата.
Той вдигна пълната си ръка с доволно, ала скромно изражение. Сега бе моментът да прояви своето великодушие, своето бащинско благоволение.
— Аз изпълнявам задълженията си също като вас, като всички мои илдирийци. Магът-император няма по-голяма заслуга за благоденствието на Империята от най-нископоставения слуга, от която и да е раса. — Владетелят кимна на представителя на люспестите. — Оценявам вашия дар, но вашата вярност е много по-ценна за мен от всякакво съкровище.
Всички люспести се поклониха до пода, сякаш поразени от тази реакция.
— Но всъщност дори аз не заслужавам такъв несравним дар — продължи магът-император. — Повелявам ви да изложите това невероятно творение на природата в своите екваториални зони в чест на вашите необикновени умения. Нека сиянието му под нашите седем слънца да напомня на всички ни за усилията ви в името на Илдирийската империя.
Без да се изправят, люспестите заотстъпваха. Магът-император усещаше топлотата в сърцата им, благоговейната им почит, и знаеше, че е взел правилно решение. Сега тяхната вярност бе още по-искрена и неговата власт беше затвърдена.
Преди да успее да каже още нещо обаче, той се разтърси от ужасяваща вълна на болка и отчаяние и започна да се гърчи на какавидения си трон, пронизван от мълнии, носещи се по връзките му с тизма. Нададе мъчителен вик и се олюля. Грамадното му тяло трепереше.
Личният му телохранител се втурна към него, изтеглил смъртоносните си кристални катани, готов да се бие с всякакъв враг. Брон’н свирепо изгледа делегацията на люспестите, сякаш те някак си бяха отровили мага-император. Съществата простенаха от внезапен страх.
Магът-император продължаваше да се гърчи. Дребните му прислужници с писъци се разбягаха. Илдирийците, които бяха близо до владетеля, също трепереха и долавяха мощното ехо на мъката му благодарение на слабата връзка на тизма. Той се изгуби в себе си, пропадна в пъстрия килим на живота на други хора из своята Империя, привлечен като пеперуда към горещия пламък на трагедията, разиграла се при Кронха 3.
Чрез психическата връзка Сайрок’х преживя ужаса и болката, поразителното и непровокирано унищожение, гибелта на отломъчната колония. Усети опустошаването на ектипроизвеждащата фабрика от хидрогите, а после и втората вълна на смърт, когато кул Аро’нх поведе хората на борда на бойния си лайнер в самоубийствена атака, за да унищожи едно от чуждопланетните бойни кълба. Магът-император преживя гибелта на войниците и екипажа, на всички работници, които не бяха евакуирани от небесния град.