Скритата империя

— Забавно е, Бриндъл.

Отговорът му се разнесе по радиостанцията в кабината.

— Имаш психически проблеми, Тамблин.

Ръцете й бяха сковани, краката й започваха да изтръпват след четирите часа напрегната акробатика. Повечето други новобранци от ЗВС бяха отпаднали от играта, ала Тасия продължаваше да провира кораба си между препятствията. Сержантите щяха да я гълчат, че се е перчила, но зад строгите си физиономии щяха да се усмихват с неохотна възхита. Никой не беше очаквал тази млада скитничка да се справя толкова добре.

Но пък никой от тях не познаваше решителността на семейство Тамблин.

Роб Бриндъл упорито я следваше. Повтаряше всеки неин ход, гонеше димната следа на кораба й сред навигационните препятствия.

— Ей, да нямаш намерение да оставиш стъпките си на всяка от тези скали? Трябва вече да се прибираме.

— Обърни, когато поискаш, Бриндъл. И се прибери в базата навреме, за да ми сготвиш вкусна вечеря.

— А ако не изостана от теб, и двамата ли ще ядем консерви? — попита той. — Божичко, какъв чудесен избор предлагаш.

Тя полетя право към един разярен наглед куп скали, като рояк разлютени оси, готвещи се да ужилят кораба й.

— Внимавай, Тамблин!

— Не се бой от някакво си дребно препятствие — отвърна Тасия и задейства оръжията си. — Някой вечно се опитва да ти препречи пътя.

Тя стреля с модифицираните си язери, високоенергиен лазерен лъч в плътна магнитна обвивка. Удвоената сила на лъча можеше да унищожи повечето твърди материи. Младата жена си проправи път през космическите скали, като ги превърна в прах, и дръзко продължи напред.

— Това ще напраши предното ти стъкло, Бриндъл.

Вече се беше тренирала с най-различни модели военни кораби, от мудни някогашни танкери и бързи ремори до средно тежки крайцери тип „манта“ и мощни оръжейни платформи тип „буреносен облак“. Бе приела всяко предизвикателство и продължаваше да търси истинска битка.

Много други новобранци бяха пъшкали от изтощителните учения. Десетина бяха отпаднали и позорно се бяха уволнили. Ала до този момент за Тасия не беше имало нищо невъзможно. Благодарение на годините, прекарали в усъвършенстване на уменията си, тя бе свикнала с ежедневните изпитания и дори беше разочарована, че прехвалените ЗВС не налагат по-високи стандарти.

Скитничката бе отличничка на своя випуск, резултатите й бяха почти идеални. Пречеше й само досадният военен протокол.

Роб Бриндъл й помагаше да преодолява тези проблеми и Тасия флиртуваше с него толкова, колкото да го накара да изгуби съня си (както и понякога самата тя). Занимаваше я идеята за любовна връзка с Бриндъл, въпреки че по-рано изобщо не й беше хрумвало да смята сина на двама земни военни за потенциален партньор. Като дъщеря на глава на клан, Тасия винаги се бе готвила за изгоден брачен съюз с друго важно скитническо семейство, също като Джес и Рос.