Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Очевидно причината бяха дълбокоядрените извънземни.
Газовите планети често се срещаха в Спиралния ръкав и ги проучваха много сондьори като него. Доколкото можеше да се съди по унищожените сонди, дълбокоядрените извънземни бяха удивително широко разпространени. ЗВС, както и населението на Ханзата, започваха да разбират колко многоброен е противникът им, колко огромна е тази досега неизвестна империя. Враговете сякаш бяха навсякъде.
Когато прекъсна излъчването и на последната сонда, Брансън Робъртс се приготви за достойно, ала бързо оттегляне, както и в предишните си две обиколки. Този път обаче дълбоко в жълтеникавите облаци се появиха мигащи светлини. Движението, изглежда, следваше траекторията на „Сляпа вяра“.
Робъртс наблюдаваше облаците и приближаващите се светлини и в стомаха му сякаш се образуваше ледник. Приличаха на буреносен фронт, издигащ се към горните пластове на атмосферата. Пращяха мълнии, вихреше се вятърен въртоп, като че ли се готвеше да се отвори и да изхвърли нещо огромно.
Когато светлините от облаците станаха по-ярки и по-зловещи, Робъртс се наведе над пулта и задейства всички инсталирани от военните модификации.
— Време е да се махам оттук.
Включи турбокомпресорите на космическия двигател, стрелна се от пръстените на Дасра и с максимална скорост напусна системата.
91.
Адар Кори’нх
Тъй като напрежението сред човеците растеше и загадката на страшните извънземни продължаваше да не е разгадана, адар Кори’нх държеше една манипула в района на Кронха 3. Магът-император му бе дал ясна заповед да разположи церемониален защитен флот при древния илдирийски ектипроизвеждащ град, така че за парадни цели Кори’нх остана с четиридесет и деветте кораба на неотдавна понижения кул Аро’нх. Със самото си присъствие бойните съдове щяха да успокоят неоснователните страхове на облачните миньори.
Командвани от тал Зан’нх и тал Лори’нх, останалите кораби продължиха към Илдира, готови да реагират на всяка истинска опасност.
Кронха 3 беше най-близкият газов гигант до Илдира, голяма планета, достатъчно ярка, за да се вижда с телескоп дори във вечния ден на Миджистра. Преди векове илдирийците бяха построили там първата си фабрика за космическо гориво. Греблата и реакторите работеха от десетки столетия и произвеждаха водородния алотроп, макар че през последните години количествата бяха символични.
Човешките скитници бяха поели по-голямата част от ектипроизвеждащия бизнес и продаваха космическо гориво на Илдирийската империя и Теранския ханзейски съюз. Маг-император Сайрок’х и неговият предшественик обаче бяха задържали мината при Кронха 3 под илдирийски контрол, за да демонстрират, че могат да произвеждат екти, ако пожелаят.
Сега магът-император се опасяваше, че раздрънканият стар облачен комбайн при Кронха 3 може би е в опасност. Това щеше да е формална акция, развяване на знамена и демонстрация на мощта на слънчевия флот. Операцията щеше да е по всички правила, без никакви нововъведения — тъкмо задача за кул Аро’нх. Може би старият офицер щеше да види, че въпреки срама си все още е ценен командир от слънчевия флот.
Тъй като вятърничавите скитници намаляваха ектипроизводството и износа си, магът-император бе заповядал небесната мина при Кронха 3 да работи с пълен капацитет. Империята се нуждаеше от постоянен приток на космическо гориво. Едва сега започваше да става ясно слабото звено в тяхната икономика: до каква степен зависят от скитниците, за да се снабдяват с необходимия ресурс.
Много отдавна, когато илдирийците бяха позволили на прокудените човешки кланове да поемат управлението на старите ектипроизвеждащи фабрики, скитниците бяха взели дългосрочни заеми, за да построят нови небесни мини. Предусетил икономическата промяна, обезпокоеният маг-император неотдавна беше предупредил скитниците да не пресрочват заемите си. Човешките номади изненадващо бяха продължили да изплащат очакваните вноски, прибягвайки до неподозирани парични резерви. Никой не знаеше как скитниците са придобили такова течно богатство, нито колко време могат да продължават редовно да изплащат дълга си.
Засега доставките на екти за Илдирийската империя бяха съкратени с тридесет процента и дори магът-император не можеше да направи нищо. Чрез тизма адар Кори’нх усещаше страданието на владетеля си. Остарелият облачен комбайн при Кронха 3 не беше в състояние да компенсира намалението, въпреки че работниците полагаха всички усилия.