Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Строени от кул Аро’нх в тържествено клиновидно формирование, четиридесет и деветте кораба бяха обкръжили системата на Кронха 3. Щяха да впечатлят и илдирийските работници, и потенциалните врагове със страховитата мощ на слънчевия флот. От висока орбита над газовия гигант манипулите пратиха катери и лъчи да патрулират в небето.
Адар Кори’нх се спусна с ескорт на летящия фабричен град. Той командваше целия флот и негов дълг бе да се показва пред хората и да ги успокоява.
Старата колония при Кронха 3 имаше място в илдирийския фолклор и се споменаваше хиляди пъти в Сагата за седемте слънца. Огромната фабрика летеше високо над гъстите пари и облачните слоеве. Във всички посоки стърчаха гигантски структури, дестилационни и реакторни камери. Промишлените й системи бяха остарели и неефикасни, но производството на водородния алотроп не спираше.
Ектифабриката побираше достатъчно обитатели, за да представлява истинска отломъчна колония. Макар и изолирани от родната си планета, илдирийците бяха достатъчно много, за да не се чувстват откъснати. И поради близостта на Илдира, миньорите от Кронха 3 често получаваха домашен отпуск — веднага щом пристигнеха заместници, които да продължат работата им.
И все пак, когато видя мащабите на фабриката и самия брой работници, нужен за поддържане на критичната гъстота на население за тизма, Кори’нх разбра защо скитниците са много по-ефикасни, като се имаше предвид способността им да живеят и работят в усамотение.
След като адарът слезе, на доковите платформи кацнаха още пет катера. Работниците и техните семейства посрещнаха военните с великолепен прием. Кори’нх виждаше, че те също се страхуват от невидимите чуждопланетяни, таящи се в облаците под мината, макар че през многото векове, откакто работеха тук, никога не бяха виждали нито следа от опасност. Слънчевият флот им вдъхна спокойствието, от което се нуждаеха.
Не бе изтекъл и един ден от пристигането на флота, когато започна атаката.
Ослепително ярките светлини се появиха без предупреждение в облаците под гигантския промишлен град. Вечно бдителните патрулни лъчи на Кори’нх почти мигновено забелязаха промяната и обявиха бойна тревога. След като бе получил засечените от земните въоръжени сили образи от Ансиър и от унищожената небесна мина при Велир, адарът знаеше как започват такива нападения. Войниците му достатъчно се бяха упражнявали и реагираха с нужната бързина.
Въпреки това не бяха достатъчно подготвени.
Кори’нх повика бригада ескортни кораби, които да кацнат на грамадния фабричен комплекс и да евакуират целия личен състав. В индустриалния град завиха сирени и илдирийците се втурнаха към определените си пунктове и се подредиха на опашки пред изходите.
Адарът остави един септар да ръководи евакуацията и се качи на първия катер.
— Трябва да се върна при флота си — каза той. Безпокоеше го липсата на находчивост на кул Аро’нх в кризисни ситуации. Трябваше лично да поеме командването на манипулата.
Когато катерът се издигна над последните атмосферни пластове й навлезе в космическия мрак, той погледна надолу и видя първото от страшните диамантени бойни кълба да изплува от дълбините на Кронха 3. Начупени електрически дъги пращяха по тъпите шипове, стърчащи през корпуса му. На палубата се разнесоха викове, пилотите на катера задействаха аварийните дюзи. Няколко секунди Кори’нх можеше само ужасено да зяпа, после се хвърли към комуникационния пулт.
Кул Аро’нх вече отправяше гневни заплахи към приближаващите се дълбокоядрени извънземни.
— Не посягайте на нашата фабрика, иначе ви заплашват тежки последици.
Адар Кори’нх знаеше, че тези предупреждения са безполезни. До този момент чуждопланетяните бяха отказвали да установят контакт. Този път обаче дълбокоядреният враг си имаше работа с нещо повече от безпомощна скитническа небесна мина. Срещу тях бе добре въоръженият илдирийски слънчев флот.
— Върни ме на водещия боен лайнер — извика Кори’нх на пилота и той обърна към огромния флагмански кораб на слънчевия флот.
Докато командирът на манипулата повтаряше строгите си заплахи, зловещата кристална сфера продължаваше да изплува от облаците и сините й мълнии се готвеха за атака. Кори’нх се свърза с водещия лайнер.
— Не си губи времето, кул Аро’нх. Тези чуждопланетяни вече достатъчно пъти доказваха агресивните си намерения. — Той дълбоко си пое дъх. — Открий огън!
Докато ескортите продължаваха да се спускат към летящия град, за да евакуират колкото може повече от обитателите му, от облаците се появи второ бойно кълбо и се понесе към небесната мина. Дълбоко долу адарът видя трето фосфоресциращо петно. Още колко имаше?