Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Клеъри откъсна стръкче от близкия храст и започна да къса листата му.
— На теб ти е жал за Ходж. Затова не си казал на Алек и Изабел какво наистина е направил.
Той сви рамене.
— Но нали знаеш, че все някога ще разберат.
— Знам. Но няма да съм аз този, който ще им каже.
— Джейс… — Повърхността на езерцето беше позеленяла от нападалите листа. — Как е възможно да си бил щастлив там? Знам какво ще ми отговориш, но Валънтайн е бил ужасен баща. Убивал е домашните ти любимци, лъгал те е, а знам и че те е биел… само не ми казвай, че не го е правил.
По лицето на Джейс пробяга усмивка.
— Само в четвъртък.
— Тогава…
— Това беше времето, когато още знаех кой съм. Част от какво съм. Звучи глупаво, но… — Той сви рамене. — Убивам демони, защото съм добър в това, но това не съм аз. И в известна степен бях добър и защото, след като баща ми умря, аз бях… свободен. Не бях обвързан с никого. Нямаше кой да скърби за мен. Никой не беше истински привързан към мен. — Лицето му изглеждаше като изсечено от някакъв гранит. — Вече никога няма да се чувствам така.
Стъблото съвсем се беше оголило от листата, Клеъри го захвърли встрани.
— Защо?
— Заради теб — каза той. — Ако не беше ти, щях да мина с баща ми през портала. Ако не беше ти, щях още сега да отида при него.
Клеъри се втренчи в мътното езеро. В гърлото й бе заседнала буца.
— Май те карам да се чувстваш несигурен.
— Дълго време — каза той — не бях склонен да приема идеята за каквато и да е принадлежност. Но ти ме накара да усетя, че съм част от нещо.
Тя вдигна поглед към него.
— Искам да дойдеш с мен.
Джейс наведе любопитно глава. Имаше нещо в начина, по който светлата златиста коса се къдреше над ушите му, което я караше да се чувства странно и мъчително тъжна.
— Къде?
— Иска ми се да дойдеш с мен в болницата.
— Знаех си. — Очите му се свиха, докато не станаха като цепки. — Клеъри, тази жена…
— Тя е твоя майка, Джейс.
— Знам — каза той. — Но тя е чужда за мен. Винаги съм имал само един родител, който ме напусна. Което е по-лошо от това, ако беше мъртъв.
— Знам. Знам и това, че няма смисъл да ти казвам каква страхотна майка е, какъв невероятен, чудесен, прекрасен човек е тя и че ще бъдеш очарован, когато я опознаеш. Не искам това от теб заради теб самия, искам го заради себе си. Мисля, че ако чуе гласа ти…
— Какво?
— Може да се събуди. — Тя го погледна твърдо.
Той издържа на погледа й и се усмихна — крива и малко треперлива, но все пак истинска усмивка.
— Добре. Ще дойда с теб. — Той се изправи. — Не е нужно да ми говориш хубави неща за майка ти — добави той. — Вече съм наясно с тях.
— Така ли?
Той леко сви рамене.
— Та нали е отгледала теб? — Той погледна към стъкления покрив. — Слънцето вече залязва.
Клеъри се изправи.
— Трябва да тръгваме за болницата. Аз ще платя таксито — добави тя, след като помисли малко. — Люк ми даде пари.
— Няма да ни трябва такси. — Усмивката на Джейс стана по-широка. — Ела. Ще ти покажа нещо.
— Но откъде го взе? — настояваше Клеъри, като гледаше втренчено мотора, паркиран до ръба на покрива на църквата. Беше блестящ, отровнозелен, със сребърни джанти и изрисуван в ярки пламъци.
— Магнус се оплака, че на миналото парти някой го бил оставил пред тях — каза Джейс. — Аз го убедих да ми го даде.
— И долетя с него? — Тя още гледаше втренчено.
— Охоо. Ставам все по-добър. — Той преметна крак през седалката и я подкани с жест да се качи зад него. — Хайде, ще ти покажа.
— Е, сега поне знаеш как става — каза тя, като се настани зад него. — Ако се сгромолясаме пак на паркинга на някой супермаркет, ще те убия, да знаеш.
— Не ставай смешна — каза Джейс. — В източните квартали няма супермаркети. — Моторът започна да ръмжи, като така заглуши смеха му. Клеъри здраво се улови за колана му, когато моторът се плъзна по наклонения покрив на Института и се понесе във въздуха.
Вятърът разроши косата й, когато се издигнаха над покривите на близките жилищни сгради. И градът се разкри пред нея като случайно отворена кутия за бижута — много по-населен и много по-разкошен, отколкото някога си го бе представяла: ето го смарагдовия площад на Сентръл парк, където се събират феите през горещите летни вечери. Ето ги и светлините на клубовете и баровете в центъра на града, където вампирите танцуват цяла нощ, ето ги и улиците на Китайския квартал, където върколаците се промъкват всяка нощ, а козините им отразяват светлините на града. Там долу бродеха магьосници в цялото си великолепие, с крила на прилеп и очи на котка, а когато се понесоха над реката, под сребърната повърхност на водата тя видя да се стрелкат многоцветни опашки. Видя да се развяват перлени коси и чу високия, звънлив смях на русалките.