Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
— Ще видите с кого живея — избоботи Кирилов, — влизайте.
Влезли-невлезли, Верховенски измъкна от джоба си анонимното писмо, което беше взел одеве, от Лембке, и го тикна под носа на Ставрогин. Ставрогин мълчаливо прочете писмото.
— Е? — попита той.
— Тоя негодник като нищо ще го направи — поясни Верховенски. — И тъй като го държите в ръцете си, казвайте какво да правим. Уверявам ви, че може би още утре ще иде при Лембке.
— Ами да върви.
— Как тъй да върви? Особено пък щом може да се предотврати.
— Грешите, не го държа в ръцете си. Пък и ми е все едно; мен нищо не ме застрашава, вие сте застрашеният.
— И вие.
— Не съм убеден.
— А не си ли давате сметка, че ще си изпатите от ония, другите? Вижте какво, Ставрогин, хайде да не си играем на думи. Толкова ли сте за едни пари най-сетне?
— А нима са нужни пари?
— Непременно, две или minimum хиляда и петстотин. Давате ми ги — утре или още сега — и още утре вечер ви го изпровождам право в Петербург, нали това иска. И, моля, обърнете внимание, стига да искате, ще отпратя с него и Маря Тимофеевна.
Беше някак съвсем объркан, не внимаваше какво говори и изтърсваше необмислени приказки. Ставрогин го гледаше и се чудеше.
— Няма причина да отпращам Маря Тимофеевна.
— Може би дори не го желаете? — иронично се усмихна Пьотър Степанович.
— Може би и не го желая.
— С една дума, ще има ли пари, или не? — нетърпеливо, злобно и някак властно подвикна той на Ставрогин.
— Няма да има.
— Ей, Ставрогин, вие знаете нещо или сте направили вече нещо? Игрички ми играете!
Лицето му бе разкривено, краищата на устните му потрепваха, но изведнъж избухна в смях — съвсем безсмислен и неуместен.
— Нали получихте от баща си пари за имението — спокойно каза Николай Всеволодович. — Maman ви брои шест или осем хиляди за сметка на Степан Трофимович. Дайте тия хиляда и петстотин от своите. Стига най-сетне съм плащал за хората, и тъй вече доста раздадох, обидно ми е… — разсмя се той на собствените си думи.
— А, сега пък на шега го обръщате…
Ставрогин стана от стола, в същия момент скочи и Верховенски, машинално застана с гръб към вратата, препречвайки сякаш изхода. Николай Всеволодович вече посягаше да го отмести и да си освободи пътя, когато внезапно се спря.
— Да знаете, че няма да ви отстъпя относно Шатов — каза той. Пьотър Степанович трепна; известно време двамата се гледаха втренчено.
— Още одеве ви казах за какво ви е нужна главата на Шатов — засвятка с очи Ставрогин. — За да споите с кръвта му „петорките“ си. Одеве чудесно се справихте с него: много добре го знаехте, че нито щеше да каже „няма да съобщя“, нито щеше да се унижи да излъже пред вас. Но аз, аз за какво съм ви притрябвал сега? Кажи-речи, още от странство сте се лепнали за мене. Всичко, което ми обяснявате досега, са чисти глупости. Виждам обаче, че си правите сметката, като дам тия хиляда и петстотин рубли на Лебядкин, да подтикна Федка да му тегли ножа. Внушили сте си, че разчитам покрай него да заколи и жена ми, така е, знам го. И, разбира се, замесвайки се в престъплението, и аз ще ви падна в ръцете, не е ли тъй? Но защо ви е да ме държите в ръцете си? За какъв дявол съм ви изтрябвал? Я ме поразгледайте хубавичко: приличам ли на човек от вашата пасмина — и веднъж завинаги ме оставете на мира.
— Федка е идвал при вас, нали? — попита, задъхвайки се, Верховенски.
— Да, идва: неговата цена е също хиляда и петстотин… Впрочем, ако искате, лично той ще ви го потвърди, ето го и него… — протегна ръка Ставрогин.
Пьотър Степанович бързо се обърна. От тъмното на прага се бе появила нова фигура — Федка, облечен с полушубка, но гологлав като човек, който си е у дома. Стоеше и се усмихваше, показвайки хубавите си бели зъби. Черните му, с жълто по краищата очи внимателно шареха по стаята и опипваха господата. Явно не разбираше какво става, защото хвърляше въпросителни погледи към току-що довелия го Кирилов. Показал се беше на прага, но явно не му се влизаше в стаята.
— Държите го тук да ви е подръка вероятно за да чуе пазарлъка ни и дори да види, като давам парите, нали тъй? — попита Ставрогин и без да чака отговор, излезе навън. Верховенски го догони чак на външната врата — беше просто обезумял.
— Стой! Нито крачка повече! — викна той, хващайки го за лакътя. Ставрогин се дръпна, но не можа да се освободи. Побесня: сграбчи с лявата си ръка Верховенски за косата и с все сила го тръшна на земята, след което излезе на улицата. Но не бе изминал дори трийсет крачки, когато онзи пак го настигна.
— Мир, мир, хайде, мир! — шепнеше той трескаво. Николай Всеволодович сви рамене, но нито се спря, нито се обърна.