Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
— Аз решително съм за пълната пара! — възторжено се провикна гимназистът.
— Аз също — обади се Лямшин.
— Изборът, разбира се, е безспорен — промърмори един офицер, след него втори, след него още някой. Най-главното, всички бяха поразени, че Верховенски носи „съобщения“ и беше обещал да говори.
— Господа, виждам, че почти всички решават в духа на прокламациите — каза той, оглеждайки компанията.
— Всички, всички — раздадоха се повечето гласове.
— Признавам, че по-хуманното решение по ми допада — каза майорът, — но щом всички са „за“, и аз като всички.
— Значи, излиза, че и вие не възразявате, нали? — обърна се Верховенски към куция.
— Аз не че… — поизчерви се малко онзи — но макар и да съм съгласен сега с всички, то е единствено за да не нарушавам…
— Всички сте такива! Половин година е готов да спори заради едното либерално красноречие, а накрая ще гласува заедно с всичките! Господа, помислете си обаче, наистина ли всички сте готови? (За какво готови? — неопределен, но ужасно примамлив въпрос.)
— Всички, разбира се… — раздадоха се гласове. Всички впрочем се гледаха един другиго.
— После да не ви стане криво, че бързо сте се съгласили? Защото у нас почти винаги така става.
Настъпи вълнение, по различни причини, но голямо вълнение. Куцият се нахвърли върху Верховенски.
— Разрешете ми обаче да ви обърна внимание, че отговорът на един подобен въпрос трябва да се обоснове. Макар и да взехме решението, имайте все пак предвид, че един въпрос, зададен по тоя странен начин…
— Какъв странен начин?
— Такъв, че подобни въпроси не се задават така.
— Я ме научете, моля ви се, как се задават въпроси. Бях впрочем сигурен, че тъкмо вие пръв ще се обидите.
— Вие изтръгнахте от нас отговор за готовността ни към незабавно действие, но какви са собствено правата ви да постъпвате тъй? Къде са пълномощията ви да задавате подобни въпроси?
— Че да се бяхте сетили да ме попитате по-рано. Защо ми отговаряхте? Съгласявате се и веднага отбой.
— Аз пък ви казвам, че лекомислената откровеност на вашия главен въпрос ми навейва мисълта, че изобщо нямате нито пълномощия, нито права, а преследвате някакъв собствен интерес.
— Чакайте, ама кое, какво имате предвид? — викна Верховенски, уж много разтревожен.
— Това, че афилиациите223, каквито и да са те, се правят най-малко на четири очи, а не в непозната компания от двайсет души! — сопна се куцият. Казал беше всичко, което имаше да казва, но много се беше нервирал. Верховенски бързо се обърна към компанията с една чудесно изиграна тревога.
— Господа, считам за свой дълг да обявя на всеослушание, че всичко това са глупости и разговорът ни отиде твърде далеч. Абсолютно никого не съм афилирал и никой няма право да каже, че съм афилирал някого — просто си разменяхме мнения. Не е ли тъй? Но, тъй или инак, а вие ми създавате голяма тревога — отново се обърна той към куция. — Просто не съм допускал, че за такива почти невинни неща тук трябва да се говори на четири очи. Или се боите от донос? Нима сред нас може да има някой доносник?
Обзе ги страшно вълнение, всички заговориха едновременно.
— Господа, щом е тъй — продължи Верховенски, — значи най-много от всички съм компрометиран аз и затова ще ви предложа да отговорите на един въпрос, ако пожелаете, разбира се. Напълно сте свободни.
— Какъв въпрос? Какъв въпрос? — се чуваше от всички страни.
— Ами такъв въпрос, че след него ще стане ясно: да останем ли заедно, или мълчаливо да си вземем шапките и да се разотидем, всеки по пътя си…
— Въпросът, въпросът!
— Ако всеки от нас знаеше, че е замислено политическо убийство, би ли отишъл да съобщи, предвиждайки всички последствия, или би си останал у дома да изчака събитията. Тук са възможни различни възгледи. Отговорът на въпроса ясно ще покаже — да се разотиваме ли, или да останем заедно, и то далеч не само за тази вечер. Разрешете да се обърна най-напред към вас — обърна се той към куция.
223
Афилиация. — Приобщаване, приемане на някого в някаква организация. Думата се среща в Нечаевия „Катехизис на революционера“ и в „Проекта“ на петрашевеца Н. А. Спешнев. Достоевски я въвежда като жаргон на нихилистите.