Прелестен мрак

— Не, не можем. И да, знам, че си ни безкрайно благодарна, задето вършим това вместо теб, скъпа — размаха Линк лопатата си към Ридли.

— Защо дългият път отнема толкова много време? — погледна Радли отвратена към Лена. — Защо смъртните са толкова потни и досадни?

— И ти си смъртна вече. Ти ми кажи — метнах лопата пръст към нея.

— Няма ли заклинание за тези неща? — тръсна се Ридли на земята до Лена, която седеше с кръстосани крака отстрани на гроба и преглеждаше някаква стара книга за информация, свързана с инкубусите.

— Как въобще успяхте да вземете тази книга от „Lunae libri“? — Линк се надяваше, че Лена ще открие нещо за хибридите. — Днес не е някакъв празник.

През изминалата година бяхме имали достатъчно проблеми в библиотеката, така че той с право се притесняваше. Ридли му хвърли поглед, с който щеше да го накара да се влачи в краката й, ако още беше Сирена.

— Приятелчето ти има добри връзки с библиотекарката, гений.

В мига, в който го каза, книгата в ръцете на Лена пламна.

— О, не! — дръпна ръцете си тя, преди да изгорят. Ридли хвърли книгата на земята и започна да я тъпче с крака. Лена изпъшка. — Съжалявам. Просто се случи.

— Тя имаше предвид Мариан — казах аз укорително.

Избегнах погледа й и се заех отново с копаенето. С Лена отново бяхме… ние. Нямаше и секунда, в която да не мисля за близостта на ръката й, за лицето й, допряно до моето. Щом и двамата се събудехме, нямаше миг, в който да не искам да чувам гласа й в главата си, след като го бях загубил за толкова дълго време. Тя беше последният човек, с когото разговарях нощем, и първият, когото търсех с мисълта си сутрин. След всичко, което бяхме преживели, бях готов да си разменя мястото с Бу Радли, ако това беше възможно. Не исках за нищо на света да я изпускам от поглед.

Ама дори започна да сервира прибори за Лена на масата. В „Рейвънуд“ леля Дел държеше за мен възглавница и юрган, сгънат на дивана до стълбището. Никой не споменаваше за вечерен час, за правила или че може би се виждаме прекалено често. Можехме да се доверим отново на света само ако бяхме отново заедно и никой не очакваше нищо друго от нас.

Лятото си беше отишло, но не и онова, което се беше случило през него. Лив се беше случила. Джон и Ейбрахам се бяха случили. Туайла и Ларкин, Сарафина и Хънтинг — не можех просто ей така да забравя всички тях. Училището щеше да бъде същото, стига да можех да пренебрегна факта, че най-добрият ми приятел е инкубус, а второто най-секси момиче в „Джаксън“ е детронирана Сирена. Генерал Лий и директор Харпър, Савана Сноу и Емили Ашър — да, те със сигурност никога нямаше да се променят.