Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Старецът се разсмя. Студена вихрушка се завъртя около него и въздухът засвистя между скалите.
— Мислиш, че можеш да ми нареждаш какво да правя, сякаш съм ти момче за поръчки? Вече няма да викаш името ми, Макон Рейвънуд. Ще го крещиш от болка. Ще го изписваш с кръвта си. — Вятърът се завъртя още по-бясно около него, развявайки по странен начин вратовръзката му край тялото му. — И когато умреш, моето име ще продължава да вдъхва страх, а твоето ще бъде забравено.
Макон го погледна в очите без какъвто и да било признак на страх.
— Както математически надареният ми брат изтъкна, аз вече умрях веднъж. Ще трябва да измислиш нещо ново, старче. Това вече става досадно. Ще те изпратя.
Макон щракна с пръсти и чух раздиращ звук, когато нощта се отвори зад Ейбрахам. Старецът се поколеба, но после се усмихна.
— Възрастта явно ми играе номера. За малко да си забравя някои вещи.
Протегна ръка и нещо се появи изпод една от пукнатините в скалата. Първо изчезна, а само след миг беше на дланта му. Дъхът ми спря, щом видях какво е.
Книгата на луните.
Книгата, която вярвахме, че е изгоряла сред пламъците в полето на „Грийнбриър“. Книгата, която сама по себе си беше проклятие.
Лицето на Макон потъмня и той протегна ръката си напред.
— Това не е твое, дядо.
Книгата потрепна в дланта на Ейбрахам, но мракът, който го заобикаляше, стана още по-плътен и старият мъж сви пренебрежително рамене. Втори раздиращ въздуха звук отекна в пещерата, докато той изчезваше, отнасяйки Книгата, Хънтинг и Сарафина със себе си. Още не беше заглъхнал, когато приливните вълни заличиха всяка следа от тялото на Сарафина в пясъка.
При познатия звук, с който инкубусите раздираха времето и пространството, Лена се затича към нас. Когато Ейбрахам изчезна, тя вече беше прекосила каменистата пещера наполовина и след секунди стигна до Макон. Той се облегна на неравната стена, а Лена се хвърли в прегръдките му. Макон се олюля леко, сякаш щеше да падне.
— Ти си мъртъв — проговори Лена, заровила лице в мръсната му, раздрана риза.
— Не, скъпа. Определено съм жив — повдигна главата й той, за да я накара да го погледне. — Виж. Все още съм тук.
— Очите ти. Зелени са! — докосна лицето му тя, напълно изумена.
— А твоите не са — погали я тъжно по лицето Макон. — Но пак са красиви. И зеленото, и златното.
Лена поклати глава, все още невярваща.
— Аз те убих. Използвах Книгата и те убих.
Макон разроши косата й.
— Лила Джейн ме спаси, преди да премина отвъд. Затвори ме в Сиянието, а Итън ме освободи. Вината не е твоя, Лена. Нямаше откъде да знаеш какво ще се случи.
Лена захлипа. Той погали разрошените й черни къдрици и й прошепна:
— Шшш. Вече всичко е наред. Всичко свърши.
Виждах в очите му, че лъже. Вече не бяха черни като бездънни езера и не можеха да скрият тайните му. Не разбирах всичко, което Ейбрахам беше казал, но знаех, че в думите му имаше истина. Каквото и да бе станало, когато Лена се Призова сама, то не беше решение на проблемите ни, а начало на други, може би още по-големи.
Лена се отдръпна от чичо си.
— Не знаех, че ще стане така. В един миг мислех за Мрака и Светлината — за това какво наистина искам. Но в главата ми се въртеше само една мисъл — че не принадлежа никъде. След всичко, което преживях, аз не съм нито Светлина, нито Мрак. Аз съм и двете.
— Всичко е наред, Лена — повтори той и се опита отново да я прегърне, но тя отстъпи назад.
— Не, не е — поклати глава. — Виж само какво причиних. Леля Туайла и Ридли изчезнаха, а Ларкин…
Макон я погледна така, сякаш я виждаше за пръв път.
— Ти направи каквото беше нужно. Призова се сама. Не прие отреденото ти място в Общия ред. Ти го промени.
Гласът й беше колеблив:
— Какво означава това?
— Означава, че ти си самата себе си — могъща и уникална като Голямата бариера, място, което не е нито Мрак, нито Светлина, а чиста магия. Но за разлика от Бариерата ти си едновременно и Светлина, и Мрак. Като мен. И след това, което видях тази нощ, мога да кажа — и като Ридли.