Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Сония сдържа въздишката си.
— Значи няма да се прибереш у дома.
Той поклати глава.
— Не очаквам да е скоро. Савара знае, че предпочитам да мога да посещавам теб и Гилдията. Все още ми се иска да предам основното познание за камъкотворството, както пожела кралица Зарала. Може би Гилдията ще успее да направи нещо с него. Може би пещери с кристали ще бъдат открити и в Обединените земи. Ако съществуват, най-вероятното място ще е в северната част на Елийнската планина, където…
От групата хора, които излязоха на пътя от една странична уличка, се разнесоха весели викове. Лоркин спря, застана между новодошлите и Сония, след което се обърна към нея и се усмихна.
— Очевидно довечера ще има празненство.
Сония погледна край него и видя, че мъжете и жените носят мебели. Те не бяха облечени като Изменници, затова тя предположи, че са освободени роби. Оглеждайки се, тя осъзна, че на пътя са се събрали още няколко групи бивши роби. Малко по-нататък гореше огън. Тя чу Денил да промърморва проклятие, когато хората хвърлиха мебелите на пода и започнаха да ги трошат. Когато двама от бившите роби се запътиха към близката къща, някой извика след тях:
— Донесете малко прахан!
— И вино!
Денил им обърна гръб и продължи към отсрещната страна на улицата.
— Те ще претършуват къщите, нали? — попита Денил, без да се обръща специално към никого.
— Сигурно — отвърна Мерия.
Денил въздъхна.
— Трябваше да заключа библиотеката — промърмори той.
Имението, в което ги отведе Лоркин, беше по-голямо от останалите. До вратата стояха двама Изменници. Те впериха погледи в чужденците, но не възразиха, когато Лоркин ги преведе през вратата. Вътре ги посрещна хаос и шум. Хората, които лежаха по земята, бяха зле превързани или просто изоставени. Край тях се суетяха други, които очевидно не бяха ранени. Изменници сновяха от единия към другия коридор, спъваха се в крайници и всякакви предмети, от кошници с храна до бутилки с вино. Една от ранените стискаше здраво голяма златна кутия, макар от раната на крака й да се лееше кръв. Някъде отвъд стаята се чуха приглушени писъци и викове.
— Тук цари пълен хаос! — възкликна Сония. — Никой ли не командва тук?
Шумът в стаята леко поутихна. Всички извърнаха глави към нея. Една Изменница, която току-що беше влязла в стаята, се спря и я зяпна. Сония изруга на ум; Нямаше намерение да произнася това на глас.
— Къде е Калия? — попита Лоркин Изменницата.
— Лекува някого — отвърна жената.
— Кой приема новите пациенти?
Жената сви рамене и се огледа.
— Някой…
Лоркин махна с ръка.
— Отивай да си вършиш работата. Аз ще се оправя.
Жената бързо се отдалечи. Лоркин погледна към пръстените на ръката си и натисна камъка на един от тях. Погледът му се зарея в далечината и той остана неподвижен доста дълго време, след което кимна и се обърна към Сония.
— Савара изпраща една Говорителка тук. Тя ще се погрижи всички да изпълняват нарежданията ти. Преди Калия ръководеше лечението на болните в Убежището, но тя наруши няколко закона и… ами в момента не е на себе си. Тук е само защото се нуждаем от експертизата й. — Неприязънта му бе очевидна. — Тя владее малко лечителство. Мисля, че най-добрият начин да се справим с нея, е да й даваме пациенти за лекуване, но не и право да взима решения.
Сония повдигна невярващо вежди.
— Савара ме прави отговорник?
— За тази вечер. — Лоркин се намръщи. — Трябваше доста да я убеждавам. Мислехме си, че можем да разчитаме на Калия, но… — Той сви рамене. — Не мога да ти дам подробности, ала тя взе някои неправилни решения и това разби самоувереността й. Калия е добра лечителка. Самоотвержена. Можеш да разчиташ, че ще си свърши работата. — Той отстъпи към изхода. — Говорителката Ивали ще бъде тук всеки момент. Аз трябва да вървя. Посланик Денил трябва да се върне с мен.
Денил повдигна вежди, но когато последва Лоркин навън, не изглеждаше особено загрижен. Сония погледна към Мерия, която оглеждаше стаята и клатеше глава.
— Няма да отнеме много време да оправим всичко тук — увери я тя. — Стига хората да изпълняват каквото им кажем.
Мерия кимна нетърпеливо.
— Винаги съм искала да организирам болница. След като разгледам света.