Кралицата на изменниците

— Когато онази нощ беше на покрива — започна тя, — аз видях, че си сама с… — Тя погледна към Лоркин и Тивара. — Ако ви нападнеха, никой друг нямаше да пострада. Просто трябваше да привлека вниманието към вас. Така че се измъкнах през входа за робите, намерих няколко ашаки и ги поведох към къщата. Те ви видяха, но аз хукнах към входа за робите точно когато Халана излизаше от другия. Мисля, че поставяше защитни камъни. Тя… не ги видя. Тя… — От устата й се отрони стон. — Опитах се да я предупредя, но всичко се случи толкова бързо. Не исках да бъде убита.

Савара погледна към Лоркин. Той поклати глава. Всичко, което Калия казваше, беше истина. Кралицата се обърна и впери поглед в жената. Тя изглеждаше така, сякаш бе отхапала нещо изключително противно. Но причината не бе единствено отвращението от постъпката на Калия. „Тя иска да я накаже, но няма да го направи. Ако бях на мястото на Савара, щях да я затворя и да пратя мен при ранените. — Лечителските умения на Калия не бяха уникални. В този миг той го осъзна. — Но моите умения за четене на мисли са“.

— Закълни се, че никога няма да говориш за това пред никого, освен ако аз не ти заповядам — каза кралицата. — И се закълни, че повече няма да се опиташ да навредиш на мен, Тивара или Лоркин.

Калия наведе глава.

— Кълна се.

— Върви. Шая ще ти покаже имението, където се намират ранените.

Когато жената се отдалечи с бързи крачки, Савара потри ръце в коленете си, сякаш ги почистваше.

— Добре, поне разполагаме с нещо, с което да я държим в ръцете си.

По коридора се чуха стъпки и този път в стаята влезе Говорителката Лана.

— Готова ли си да приемеш киралийците?

Савара си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.

— Готова ли съм? — запита се тя.

Лана се намръщи.

— Първо трябва да ти кажа нещо.

— Така ли?

Устните на Говорителката се разтегнаха в пресилена усмивка.

— Когато намерих Черната магьосница Сония, тя се сражаваше с двама ашаки. Тайвла и Кал, двамата, които ги намериха, ми казаха, че ашаките нападнали първо тях. Сония се намесила и им позволила да се измъкнат.

Лоркин се обърна към Савара и се озадачи, когато я видя да се мръщи. Кралицата го погледна и тихо изсумтя.

— Е, това проваля плановете ми. — Тя се обърна към Лоркин и отпусна ръце покрай тялото си. — Майка ти не се подчини на заповедта да остане там, където я е оставил ескортът й. Очаквах да обсъдим този проблем и да се опитам да получа като извинение нещо от нея.

Той повдигна вежди.

— Едва ли ще успеете.

— Как ще ме посъветваш тогава да я накарам да ни направи една услуга?

— Аз съм последният човек, който може да ви каже. Тя ме познава твърде добре.

— Но ти си неин син. Може би трябва да използвам това.

Лоркин потрепна.

— Само ако сте изключително смела. Аз, ъъъ, ви съветвам да я поопознаете малко повече, преди да се опитвате да я притискате.