Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Простете за прекъсването — намеси се Ротан, — но мога ли да ви предложа да проверите тази теория на друго място, а не в стаите на Сония? А и Висшите магове няма да са доволни, ако закъснеем, особено след като ние настояхме срещата да се проведе колкото се може по-скоро.
Аний го погледна замислено, след което се обърна към Лилия. На лицето й бе изписано извинително изражение.
— Съжалявам, Лилия, но ако ще заемам мястото на баща си, няма да мога да присъствам на срещата.
Лилия впери поглед в нея.
— Но… ти трябва да ни разкажеш какво стана.
— Не, не трябва. Няма никакво значение дали аз ще го разкажа или ти, или лорд Ротан. — Лицето на Аний бе сериозно. — Ние знаем, че Скелин има съюзници в Гилдията. Кой знае кой от крадците е наследил тези връзки? Ако шпионите не знаят как изглеждам, по-добре да запазя това в тайна. А ако знаят, няма нужда да им го припомням.
Пулсът на Лилия се ускори.
— Но… как ще ме посещаваш? Аз не мога да напускам земите на Гилдията. Щом разберат, че в подземията им е живял Крадец и че Скелин също е прониквал в тях, сигурно ще затрупат тунелите.
Аний се приближи до Лилия и я прегърна.
— Ще намерим други начини. Нали не очакваше да живеем заедно?
— Като че ли не.
— Ти ще се дипломираш скоро. Тогава ще ти позволят да напускаш Гилдията. Може би дори ще ти разрешат да живееш в града, както правят други магьосници. Каквото и да се случи, пак ще можем да се виждаме. Никой няма да ни попречи да сме заедно. — А ний се отдръпна и се обърна към Гол. — Ще изляза по другия начин. Ти няма да се побереш вътре, а и хората те видяха, че влизаш, затова по-добре излез с Ротан. Ще се видим при Дония.
— Сигурна ли си, че искаш да минеш оттам? — попита Гол.
Аний кимна.
— Ще се справя.
— Просто… гледай пламъкът да е покрит. Не знам колко минен огън се е разсипал долу.
Аний кимна, после погледна очаквателно Лилия. Девойката схвана намека и изведе Ротан и Гол от стаята. После погледна през рамо, и преди да затвори вратата, Аний й махна с ръка. „Дано успее да се предпази сама в града“.
Не спираше да се притеснява през целия път до кабинета на Разпоредителя. Отклониха се от пътя, за да може Ротан да уреди карета за Гол. След това завариха Джона да ги чака пред вратата на Оусън. Прислужницата изглеждаше леко пребледняла, но се усмихна и стисна ръката на Лилия, докато Ротан чукаше.
— И преди съм минавала през това — напомни й шепнешком Лилия.
— Но аз не съм — отвърна Джона.
Вратата се отвори навътре и тримата пристъпиха в стаята, пълна с Висши магьосници.
— А, добре — каза Оусън, когато Лилия и Джона му се поклониха. Той се намръщи. — Има ли и други свидетели, които да искат да разкажат историите си, лорд Ротан?
— Не, Разпоредителю — отвърна Ротан. — Може да пожелаете да разпитате екипажа, който преди два дни задържахме, но засега аз, лейди Лилия и прислужницата на Сония Джона ще можем да ви опишем събитията, без да се повтаряме.
— Добре. Кой ще започне?
— Мисля, че лейди Лилия най-добре може да опише как е започнало всичко — каза Ротан и погледна към момичето.
Лилия си пое дълбоко дъх.
— От известно време Аний — моя приятелка и телохранител на Крадеца Сери — ме посещаваше в Гилдия през подземните тунели…
— Наблюдавайки лицата на Висшите магьосници, тя видя как погледите им се изостриха, но когато им разказа за пристигането на Сери и ранения му телохранител, някой омекнаха. Калън се намръщи, но тя не можа да разбере дали от неодобрение заради това, че е пазила тайната от него, или от вина заради провала си да открие Скелин, което бе довело до настоящата ситуация.
Неколцина се усмихнаха, когато научиха за капана, който бе планирал Сери, с надеждата Скелин да се озове право сред тях. Но всички признаци на веселие се стопиха, когато тя им разказа за провала на капана, за смъртта на Сери и отвличането на Аний и, както Лилия забеляза със задоволство, по лицата им се изписа гняв, щом научиха за твърдението на Скелин, че има източници в Гилдията.
След това разказът бе продължен от Ротан, който разкри плановете им да спасят Аний без одобрението и помощта на Гилдията, за да не предупредят източника на Скелин. Той спря в момента, когато Лилия се бе качила на борда на кораба и я остави да завърши историята.
Беше й по-трудно, отколкото бе очаквала, да опише как бе победила Скелин и Лорандра. „Убих човек с черна магия. И въпреки това смъртта на Скелин не бе толкова неприятна, колкото тази на Лорандра“. От време на време тя си спомняше писъците на жената. Онова, което лесно бе забравила в онзи ден, се бе превърнало в спомен, който отказваше да избледнее.