Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Когато влязоха в сградата, Денил усети вибрацията на бариерата, която ги обгради. Вътре беше тъмно. Лоркин създаде светлинно кълбо и го изпрати да се носи пред тях. Влязоха в празната Господарска стая. Лоркин избра десния коридор. „Ако посегателите са търсели магия или ценности, сигурно са се отправили към стаите на човека с най-висок статут“. Когато стигнаха до стаите на Денил, Лоркин влезе вътре. Помещенията бяха празни, но някой бе преровил сандъците и скриновете, изхвърляйки по-голямата част от съдържанието им на пода. Те се обърнаха да си вървят, но пред тях застана Лак, който държеше фенер.
— В къщата няма никой — докладва робът. — Вата проверява конюшните и стаите на робите. Но си мисля, че едва ли някой ашаки ще се крие тук.
Лоркин въздъхна с облекчение и се обърна към Тайенд.
— Искате ли да дойда с вас, за да вземете кръвния пръстен?
Тайенд поклати глава.
— Веднага се връщам. — Той махна с ръка на Лак и двамата изчезнаха в коридора.
Къщата беше много тиха. Денил огледа стаята. „Взети са много малко неща. На кого са му нужни гилдийски мантии и стари книги? Трябва ли да взема с мен записките си? Къде да ги сложа? Никъде не е безопасно. Но може да направя нещо по въпроса“. Той погледна към Лоркин, после бръкна в мантията си и му подаде писмото на Ачати. Лоркин го взе, разтвори го и го прочете. Когато го връщаше на Денил, той потрепна.
— Дали Изменниците ще ми позволят да взема библиотеката на Ачати? — попита Денил. — Стига да не е разграбена.
Лоркин се намръщи, после замислено се заигра с пръстените си.
— Савара каза, че получавате достъп до нея — отвърна Лоркин. — Ако й кажете къде се намира, тя ще изпрати някой да я пази.
„Савара каза?“ Денил погледна към пръстените и видя, че Лоркин докосна един от камъните. „Интересно“.
Младежът отново отпусна ръце край тялото си.
— Ще ми направите ли една услуга в замяна?
Денил сви рамене.
— Зависи от услугата.
— Отведете майка ми у дома колкото се може по-скоро. — Лоркин се намръщи. — Тя няма да се меси умишлено, но самото й присъствие тук създава проблеми. Не говоря за себе си, а за Изменниците. Те трябва да дават заповедите тук.
— И на Гилдийските лечители ли?
— Да не са й поверили командването им?
— Всъщност не. — Денил сви рамене. — Ще отговарят пред собствения си водач, а след това пред мен.
Лоркин изглеждаше облекчен.
— Значи няма причина тя да остава тук?
— Освен да се убеди, че аз и Мерия сме в безопасност… не. Но Савара я изпрати начело на болницата.
— Само за през нощта — каза твърдо Лоркин. Той разтри слепоочията си и въздъхна. — Ще кажете ли на Оусън, че присъствието й тук обтяга отношенията между Сачака и Обединените земи?
— Мога да му предам притесненията ви и желанието на кралицата.
Лоркин поклати глава.
— Ако майка ми усети и най-лекия намек, че това е дошло от мен, тя ще бъде още по-решена да остане. Трябва да излезе от вас, Денил. Освен това… аз вече не съм магьосник от Гилдията.
Денил се спря, за да огледа младия магьосник, който бе довел в Сачака като свой помощник. „Той наистина смята да остане с Изменниците. Отказал се е от всичко заради тях. И заради любовта си, предполагам. Аз едва ли щях да го направя. Дори и заради Ачати. Можех да го направя заради Тайенд, когато бяхме млади и отдадени един на друг. — Той усети ехото на онова чувство. — Да, мисля, че бих могъл“.
Лоркин отново погледна към ръцете си. Той свали един от пръстените си и го подаде на Денил.
— Това е причината да изпратите майка ми у дома. Това е причината Обединените земи да установят приятелски отношения със Сачака.
Денил взе пръстена и го огледа. Обковът му бе сребърен, а камъкът вътре бе прозрачен.
— Какво е това?
— Хранилищен камък.
Денил затаи дъх. Той си спомни думите на Ачати: „Ако все още съществуват или са били създадени някакви, това ще има ужасни последствия за всички държави“.
— В него има сила само на няколко магьосници. Проблемът с хранилищните камъни е, че няма как да знаем колко сила могат да съхранят. Ако е твърде много, те ще се счупят, освобождавайки цялата енергия. По-безопасно е да има няколко хранилищни камъка с малко енергия, отколкото няколко с повече. Но и така това би могло да е решението на проблема със защитата на Обедините земи, без да се прибягва до черната магия.