Дясната ръка на Бога

— Амасиан беше почти прав, Лийт — каза философът един следобед, когато наближаваха Сивитар. Момчето го погледна неразбиращо.

— Кой?

— Нима си забравил пророчеството от залата на Конал Безстрашни? — Фемандерак говореше тихо, защото знаеше, че изричането на това име може да бъде посрещнато от наказание.

Видимо неспокоен, Лийт отново извърна глава напред.

Фемандерак изостави темата за деня, но на следващия ден я поде отново.

— Видението на сър Амасиан е било истинно, Лийт. Само че умът му се е разбунтувал срещу видяното. Не се съмнявам, че е съзрял как дъгата бива смазана от ръката на Рушителя. Дъгата бе последица от буреносната песен на Махди Дащ. Амасиан не е могъл да понесе пророчество за гибел, затова го е превърнал в победа, разменяйки двете части.

— Той наистина спомена, че ходът бил обратен — призна юношата. — Но защо му е било пратено видение, предсказващо сразяването ни?

— Може би е било предупреждение, целящо да предотврати тази битка. — Високият философ можеше само да гадае. Толкова много от случилото се във войната срещу Брудуо представляваше мистерия. Дълго време те вървяха мълчаливо, следвани от сивите си сенки.

— Главата ми е пълна с числа — обади се внезапно Лийт. Едрият му пазител изсумтя. Младежът повтори думите, този път далеч по-тихо, сетне добави: — Над седемдесет хиляди фалтанци са мъртви. Тридесет хиляди брудуонци посечени. Сто хиляди души вече ги няма, болшинството от които са били добри хора и не са заслужавали да умрат. Три или четири хиляди ще скърбят. Уизаго и Те Туахангата убити. Джетарт заловен и измъчван. Стотици погинали в борбата за Инструър. Уайра убит! Стела пленена! Хал мъртъв! Вече няма място в ума ми. Хиляди нозе крачат из главата им, хиляди гласове плачат за покой или мъст! Искам да те попитам нещо, Фемандерак. До каква степен съм отговорен за тази бройка? Щеше ли тя да бъде по-малка, ако просто си бях останал в Лулеа?