Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Преди месец? — повтори Геинор, като същевременно осъзнаваше, че синът му все пак е усвоил нещо от уроците. — Това означава, че не сте отплавали заради нашите пратеници.
— Не. А защо му е на Немохайм да изпраща хора до Сариста?
Челото на Геинор се сбърчи за момент.
— Не Немохайм, а Инструър. Аз съм един от хората на Стрелодържеца. Изпратен съм на юг, за да събера армия против брудуонците, настъпващи на запад.
Вече широко усмихнат, адмиралът ги покани на борда. Там опитаха легендарната саристанска кухня и му разказаха всичко за Лийт Манумсен, Джугом Арк и как самите те се озовали в центъра на събитията.
— Моят владетел бе чул за инвазията от своя верен Аркос, покосен от злото, вилнеещо в Инструър — заяви адмиралът. — Идваме на север, за да прочистим Града.
— В такъв случай сте пътували напразно — каза Грайг. — Лийт вече прочисти Инструър с Джугом Арк. Но това не пречи да продължите — ако брудуонската армия е достигнала Просеката преди фалтанската. — Той съобщи на адмирала датата, около която войската бе напуснала Инструър, и приблизителната численост.
— Войската на приятеля ви ще закъснее — отсече саристанецът. — Изпратихме шпионите си на север преди месеци, през почти неизвестен път, прекосяващ източния край на Идеан Кахал — вие я наричате Дълбоката пустиня. Те докладваха на краля за голяма брудуонска сила, която видели в Биринж и която в този момент би трябвало да е стигнала Просеката.
— Значи в този момент се сражават? — попита Грайг с блеснали очи.
— Точно така — изръмжа дребният мъж, подръпвайки нервно мустака си. — Ще се сражават и ще умират като мухи през зимата. Не бих очаквал да остане повече от една четвърт от победоносната армия. Помислете си: вероятност три от четири, че ще останеш да лежиш непогребан върху някакво каменисто поле, жертва на недообмислена война.
Адмиралът не стана особено симпатичен на Грайг, но той и баща му събраха колкото се може повече сънародници, с които се качиха на борда на един от галеоните. Флотата пое на север през тъмни, студени води, спирайки веднъж в Линдхолм, най-западния град на Деруйс, за да се запаси. Тук към тях се присъединиха неколцина деруйсианци, оставени от армията. Някъде на север от Те Оне-тахуа, остров от архипелага на Пей-ра, флотилията бе връхлетяна от мощен зимен вятър, дошъл откъм Уодаитическо море. Огромните кораби бяха пръснати като семена, тласнати към Дернинген. Един от по-малките кораби потъна, преди останалите да са успели да се притекат на помощ, а два други бяха пострадали дотолкова, че бяха принудени да се отправят към малкото пристанище в Брунхавен.
Иначе спокойният адмирал не спря да обсипва морето и вятъра с ругатни — спря едва когато всичките му кораби бяха в безопасност. Сетне, движена от отслабващ вятър, южната армия пое на изток. Най-накрая дочакаха и деня, в който огромната делта на Алениус изникна пред тях: кафяво петно сред синевата на вълните.
Шокиращите новини за разгрома на възхваляваната фалтанска армия се разпръснаха бързо из централните земи, както е обичайно за лошите вести. Нашепваше се, че Джугом Арк е изгубена, а също и че Най-възвишеният е отдръпнал закрилата си, защото Стрелодържецът отказал предизвикателство от Рушителя. Това изглеждаше невероятно, затова мнозина се изложиха на риск, за да узнаят лично. В началото местните се събираха около пътя, по който минаваха пленници и победители, идващи откъм Лешоядова гуша. Някои от събраните ругаеха войниците си, замеряйки с обиди и понякога с камъни онези, чийто провал бе тласнал цяла Фалта в ръцете на брудуонците. Пленниците с гняв си спомняха как същите тези хора бяха хвърляли на пътя им цветя. С типичното си непостоянство кафявите бойци не наказваха всяка подобна проява. Само понякога извличаха някой побледнял селянин, за да го порицаят със стандартното наказание. Ръката биваше оставена на пътя, като на местните се забраняваше да я преместват.
В Еренмал, втория по големина фавониански град, Рушителят и неговата свита бяха приветствани от краля, който помоли за разрешение да придружи новия си господар до Инструър. Разрешение бе дадено, но Инструър щеше да бъде даден не нему, а на друг. Тъй като кралят се забавил да благодари за оказаната му милост, също бил наказан по стандартния начин. Поне такива слухове се носеха из фалтанския лагер.
На Лийт и Фемандерак не беше разрешено да се присъединят към останалите, но двамата се страхуваха да попитат за причината. Бяха държани в малка палатка, където двамата им пазители не се отделяха от тях нито за миг. Понякога брудуонците им позволяваха да разговарят помежду си — дългите дни и седмици отчаяние бяха разтушавани с незначителни теми: дърветата, растящи по хълмовете на Дона Михст и какви животни се срещали сред тях, за ловците от Северния лес, някои от които се случвало да се отбият в Лулеа, за песните в свещената палата, където даурианците се събирали, за да възхваляват Бога, за вълните край сивите брегове на Северните покрайнини. Неща, които можеха да бъдат оценени, без мисъл за бъдещето. И които може би никога нямаше да види отново.