Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Да не искаш да кажеш, че познаваш стражници, които биха предали Фалта? Тогава ти самият също си предател! — втрещено просъска войникът.
— Нищо подобно не казвам — рече стражът. — Само че с какво брудуонците ще са по-лоши от Аркосите, които досега управляваха Инструър? — Виждайки съмнението по лицето на събеседника си той продължи. — Служил съм в Залата на знанието и съм виждал неща, от които може да ти се доповръща.
— Ами изгарянията този следобед? Тези войници се бяха предали. Не трябваше да бъдат екзекутирани за това.
— Това й трябва на една армия, дисциплина. — Стражникът облиза устни. — Как иначе петдесет хиляди от тях можаха да надвият двойно повече от нашите? Фалта е прогнила, помни ми думите. Прогнила и изнежена. Войната покоси слабите, оставяйки само силните като нас. Несъмнено ще бъдем търсени впоследствие.
Войникът поклати глава и замълча, опитвайки се да вижда церемонията по-добре. Но думите на стражника останаха в главата му.
Прогърмяха тръби и Рушителят — Неумиращият, вече така ще трябва да го наричаме, спомни си с горчилка Кърр — пристъпи напред, облечен в черна роба, сложил сребърна корона над челото си. Фалтанските командири се отпуснаха на колене и докоснаха калта с чела, както им беше наредено. Лозианските пълководци бяха отказали да изпълнят тази част от церемонията. Някои от тях дори изтъкнаха, че предпочитат да се самоубият. Хауфутът бе предложил да бъдат заменени с Първородни. До този момент изглежда нямаше проблеми.
Кърр остана коленичил заедно с останалите, загледан с крайчеца на окото си в Индретт, която се изправи и се приближи към убиеца на сина си. Толкова е мъчително и несправедливо да искаме това от нея, помисли фермерът. Но тя се отпусна на едно коляно пред Неумиращия и изрече думите на капитулация с ясен и силен глас. И такава смелост.
Всички усетиха как влиянието на магията ги обгръща. Може би други хора в други времена щяха да могат да се изправят срещу Повелителя на Брудуо, но не и те, не сега, не и докато се запазваше магията. А когато Декларацията бъдеше подписана, магията щеше да остане вечна. Смразяваща съдба, но те бяха приели споразумението доброволно, бяха приели предизвикателството. Сами си бяха виновни.
Стела стоеше до Рушителя, пламнала от обичайната болка. Но волята му я държеше застинала, така че тя не можеше да помръдне и мускулче, освен ако жестокият й мъчител не поискаше — а той никога не го правеше. Аз съм пленена, също като Фалта. Стела се замисли над иронията, но дори мисленето й причиняваше болка. Цялата й същина се изразяваше в болка.
Когато бе чула Рушителя да отправя предизвикателството, у нея се бе породила надежда — въпреки доказателствата за двуличието му. Когато Хал се бе явил вместо Лийт, надеждата й се беше изпарила. Но тогава сакатият я бе изненадал с удивителното си умение. По време на целия двубой Стела горещо се беше молила за победата му. От дъното на душата си се беше надявала момчето от родното й село да победи. Бе усетила и същото чувство, както в деня, когато Лийт бе нападнат от Махди Дащ. Той си служи със същия огън, който гори и в мен, бе осъзнала тя. Макар че Рушителят неспирно я дразнеше, казвайки й, че пламъкът е недостижим за нея. Стела се бе уповавала на всеки удар на Хал: един замах бе достатъчен, за да й донесе свободата! Вече почти я бе усещала. Но този удар така и не бе дошъл. И в един ужасяващ момент тя бе съзряла как Рушителят надвива Хал. Бе гледала как добрият младеж погива от злото острие. В онзи миг бе стиснала очи, заричайки се никога вече да не ги отваря, толкова дълбока беше мъката й.
Но въпреки това ги беше отворила, пък макар и за да избегне спъването си в калта, защото биваше придърпвана от непреодолима воля. Бе видяла как Лийт прегръща тялото на брат си, бе чула угнетените му викове и стенанията, понесли се над фалтанските войници, осъзнаващи, че войната е приключила, но не в тяхна полза. Бе съзряла усмивката върху лицето на своя господар и й се беше приискало да притежава силата да го заплюе, както бе сторила веднъж. Бе го наблюдавала как почиства меча си от кръвта на Хал: гнусота, отърваваща се от чистотата.
Непосредствено преди започването на церемонията Рушителят се беше задоволил да я вцепени и я беше забравил. Бе прекарал следобеда, разговаряйки през синия огън с различни фалтански предатели — Стела бе прекалено уморена и наранена, за да обърне внимание с кого говори той — а сетне изпразнените от живот тела на шестимата фалтанци, подхранили синия пламък, бяха изгорени на кладите. Неумиращият изглежда се бе ободрил от това. Скоро след изгарянето беше започнала и самата церемония.