![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Скъсал съм. Не съм я виждал от две седмици. Като изключим онова преди няколко дни.
— Хубав пример за недоизказаност — „онова“. Нали се тръшна пред външната врата в три часа посред нощ, започна да крещи и да те вика по име.
— Пияна беше — заобяснява Долан, докато обличаше ризата си.
— Такава врява вдигна, че се чуваше чак до Уестън Парк. Какво им правиш на тия момичета бе, Майк?
— Знам ли? По-скоро на мен са ми направили някаква магия. Щом някоя жена ме хареса, значи е нимфоманка. Е, приятелю, бъди наблизо в случай на нужда — предупреди Долан и тръгна да излиза от банята.
— Майк, имаш ли да ми дадеш една петарка?
— Бих искал да ти услужа, Уолтър, но всичките ми пари са по-малко от това.
— Нищо. Нямаше да ти искам, но си помислих, че си получил заплата, преди да напуснеш.
— Имах да получавам заплата само за един ден. Казах на касиера да купи на Брандън чифт нови обувки с тези пари.
— Брандън? Кой Брандън?
— Нима не познаваш Брандън? Ръководи Обществения фонд за подпомагане на благотворителните организации. И така, ако започна да викам, тичай веднага — предупреди го Долан от вратата. — Къде се намира тя? — попита той Томи.
— На горния етаж. Желая ти успех, Казанова.
— Бъркаш ме с Юлисис — каза Майк и тръгна нагоре.
Когато Долан се яви пред мисис Марсдън, тя седеше на канапето, без да се обляга, и изучаваше с поглед фетишите от Африканския златен бряг27, подредени върху полицата на камината.
— Здравейте, мисис Марсдън.
— Добър вечер, мистър Долан — поздрави мисис Марсдън сдържано. — Искам да поговоря с вас за Мери Маргарет.
— Какво… за Мери Маргарет? — попита Долан и седна на канапето.
— Накарах я да замине оттук и дойдох при вас, за да ви помоля да не отговаряте на никакви нейни писма.
На Долан му олекна.
— О, да, няма да отговарям. Дори не знаех, че е заминала.
— Миналата седмица. Реших, че в крайна сметка така е най-добре. Откакто почина мистър Марсдън, единствено аз нося отговорност за Мери Маргарет, така че в крайна сметка реших да я изпратя при сестра си в Мексико Сити. Толкова е млада и невинна, нали знаете…
— Да, знам. Е, мисис Марсдън, можехте да си спестите идването дотук. Обещавам ви, че няма да отговарям на никакви нейни писма. Защо мислите, че би могла да ми пише след всичко, което се случи?
— Не подценявайте интелигентността ми. Знам, че дъщеря ми беше привързана към вас…
— Вече не е. Вие се справихте с това чувство. Бих искал да ви задам един въпрос, мисис Марсдън. Какво имате против мен?
— Първо, мистър Долан, не обичам мъже, които взимат пари от млади момичета…
— Кое ви кара да смятате, че съм взимал пари от нея?
— Видях отрязъците в чековата й книжка. На стойност неколкостотин долара.
— Така е. Мислех, че не ви е известно. Но аз й върнах сто долара. Ще й изплатя и останалите веднага щом получа пари.
— Браво, браво. — Мисис Марсдън се понаведе към него и поклати глава. — Ах, тези млади момичета! Насъбрахте си цял букет, нали?
— Досега не ми беше минавала подобна мисъл — отвърна той и погледна към часовника си. — Е, мисис Марсдън…
— Нищо чудно, че им се завъртат главите — продължи мисис Марсдън, без да обръща внимание на намека. — Тази бохемска къща с тези стари мебели и стари картини.
— Да. Е… — Долан се изправи.
— И с тези изкусителни книги. — Тя взе от малката масичка едно томче и му го показа. — Попрелистих тази книга, докато ви чаках. Вие ли сте я написали?
— Не. — Долан не успя да възпре червенината, която плъзна по лицето му. — Не зная как е попаднала тук.
— А какви илюстрации! От години не ми е попадало еротично четиво.
— Не зная как е попаднала тук. Обикновено я държа в библиотеката в моята стая.
— Къде е вашата стая? — попита мисис Марсдън, изправи се и вдигна книгата.
— Ето там — посочи Долан. — Моята стая е там.
Мисис Марсдън тръгна нататък.
— Ще я върна обратно със собствените си ръце. Опасно е да се оставят така подобни книги.
— Извинявайте, но трябва да изляза веднага, мисис Марсдън. — Долан я последва в стаята си. — Вече съм закъснял за репетиция. — Той посегна към ключа за осветлението.
27
Старо название на държавата Гана. — Б.пр.