Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
Едрият практик с нищо не показа, че се говори на него. Кантикът просто си стоеше и въртеше голямата златна халка в ухото си. Жената надникна в кървавата пихтия на масата и подуши шумно през маската си. Професорът медик бе отстъпил към бурканите си и се потеше обилно.
Стига представления. Имам работа за вършене.
— Е — каза сковано Глокта и закуца към вратата, — мистерията е разбулена. Нямате повече нужда от мен тук.
Началник Гойл се обърна към него и веселото му настроение изведнъж се изпари.
— Не! — злобно изсъска той и свирепите му малки очички изскочиха силно напред. — Нямаме… нужда от вас… повече!
Никога не се обзалагай с магус
Логън седеше прегърбен на пейката и се потеше под жаркото слънце.
Смешното му облекло не помагаше по никакъв начин срещу жегата, нито пък имаше някаква друга полза от него. Кожената туника със сигурност не бе предвидена за седене, при всяко движение твърдата материя се забиваше болезнено в слабините му.
— Проклет парцал — изръмжа Логън и придърпа сигурно за двайсети път черната кожа. Кай също, изглежда, не се чувстваше много удобно в магьосническите си одежди — блестящите златни и сребърни символи допълнително подчертаваха болнавия му вид, правеха го по-блед, а очите му — по-изцъклени и насълзени. Цялата сутрин почти не бе обелил дума. От тримата единствено Баяз се забавляваше. Усмихваше се приветливо на тълпата по пейките около себе си, с лъснало под слънцето, загоряло теме.
Тримата ярко се открояваха сред превъзбудената публика, която явно не намираше компанията им за доста приятна. Въпреки че пейките бяха претъпкани и хората седяха, допрели рамене едни в други, никой не бе изявил желание да седне до тях и около магьосника и двамата му спътници се бе оформило празно пространство.
Шумът бе още по-смазващ за Логън и от жегата и близостта на тълпата. Ушите му пищяха. Полагаше огромни усилия да не ги запуши с ръце и да легне по корем под пейката. Баяз се наведе към него.
— Твоите дуели така ли изглеждаха? — Въпреки че устата му бе само на педя от ухото на Логън, магьосникът трябваше да крещи.
— Тц. — Дори когато Логън се би с Руд Три дървета и половината от армията на Бетод се бе наредила в голям полукръг около тях, а стените на Уфрит бяха препълнени със зяпачи, въпреки виковете, крясъците и думкането с оръжия по щитовете, публиката пак бе по-малко от половината на тази, събрала се днес на арената. Когато уби, а след това разфасова като прасе Шама Безсърдечния, го гледаха не повече от трийсет човека. Споменът го накара да примижи и потрепери. Спомни си как кълца ли, кълца, а после облизва пръстите си от кръвта под ужасения поглед на Кучето и смеха и окуражителните викове на Бетод. Стори му се, че усети отново вкуса на кръв в устата си, потрепери и я отри с ръка.
Толкова по-малко хора имаше там тогава, а толкова повече се решаваше в онзи дуел. От една страна, животът на биещите се, от друга, собствеността над земя, села и градове, бъдещето на цели кланове. Двубоят му с Тъл Дуру бе наблюдаван от не повече от стотина човека, но съдбата на целия Север се обърна в онзи кървав половин час. Ако тогава Буреносния го бе убил, дали нещата щяха да са същите, каквито са сега? Ако Дау Черния, Хардинг Мрачния или кой да е от останалите го бе върнал при пръстта, дали сега Бетод щеше да се кипри с голямата златна огърлица и да нарича себе си крал? Щеше ли този Съюз да е във война със Севера? От самата мисъл го заболя главата. Повече, отколкото от шума и жегата.
— Добре ли си? — попита го Баяз.
Логън измънка нещо и усети, че трепери, въпреки жаркото слънце. Защо са тук всички тези хора? Просто за забавление. Като се изключи Бетод, малцина биха се забавлявали да гледат дуелите на Логън.
— Това няма нищо общо с моите битки — прошепна тихо той.
— Какво казваш? — попита Баяз.
— Нищо.
Възрастният магьосник се усмихна отново, огледа тълпата и се почеса по късата брада.
— Кой, мислиш, ще победи?
Логън наистина нехаеше за това, но реши, че едно разсейване от спомените ще му дойде добре. Надникна в загражденията, недалеч от тях, където двамата мъже се подготвяха за дуела си. Единият от тях беше красивият, наперен младеж, когото бяха видели при портите на града. Другият беше доста масивен, с дебел врат и почти отегчено изражение на лицето.