Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Една победа за Горст! — извика реферът. Оскъдните аплодисменти бяха смазани от мощно освиркване и подигравки, но едрият мъж сякаш не ги чуваше. Той затътри крака и с наведена глава застана в точката си. Вече предусещаше и следващата си победа.
Джизал бавно се обърна и застана на ръце и колене, и без да бърза да се изправя. Раздвижи изтръпналите си китки. Имаше нужда от малко време да си поеме въздух, да се подготви, да измисли стратегия. И Горст му го даде: стоеше в очакване, едър, мълчалив и неподвижен. Джизал изтупа пясъка от ризата си. Как да го бие? Как? Пристъпи бавно в точката си и вдигна остриетата.
— Начало!
Този път Горст го връхлетя още по-здраво. Размахваше рапирата си, все едно коси трева, и принуди Джизал да затанцува из целия кръг. Един от ударите му мина толкова близо отляво, че Джизал почувства раздвижването на въздуха покрай бузата си. Следващият мина също така близо, но отдясно. И тогава Горст замахна отстрани, като се целеше в главата му. Джизал видя пролуката. Сниши се под замаха и усети как острието на рапирата разроши косата му. Докато тежката стомана на Горст прелиташе над главата му и в завършващата фаза на удара почти закачи лицето на рефера, Джизал скъси дистанцията. Сега дясната страна на противника му бе напълно незащитена.
Джизал се хвърли напред, уверен, че най-после е направил своя пробив, предусетил изравняването на резултата. Но Горст пое с кинжала си промушващия удар на рапирата му и го отклони встрани. Двете остриета изстъргаха едно в друго и гардовете им щракнаха един в друг. Джизал яростно посече с късото си острие, но Горст съумя да парира и този удар. Незнайно как, рапирата му се издигна точно навреме и спря острието на Джизал на косъм от гърдите си.
За момент останаха така, със закопчани пред гърдите си оръжия и лица на педя едно от друго. Оголил зъби, Джизал ръмжеше като куче. Мускулите на лицето му се стегнаха в свирепа маска. Грубото лице на Горст не издаваше никакво напрежение. Изглеждаше като човек, който пикае: ангажиран с досадно и неприятно занимание, с което иска да приключи колкото се може по-скоро.
В този момент Джизал натисна с всичка сила, всеки добре трениран мускул на тялото му се напрегна: краката запъваха в земята, коремът напъваше да извърти ръцете, ръцете натискаха дланите, а те от своя страна стискаха с всичка сила дръжките на оръжията. Бе напрегнал всеки мускул и всяко сухожилие. Осъзнаваше, че е в по-добра позиция, Горст бе почти изваден от равновесие, само да успее да изтика здравеняка, само стъпка назад… поне инч още…
В същия момент Горст свали рамене, изръмжа и отблъсна Джизал назад. Метна го както дете захвърля омръзнала му играчка.
Джизал се запрепъва заднешком с широко отворени от изненада очи и уста. Стъпалата му отчаяно затърсиха опора и цялото му внимание се насочи към това да остане на крака. Чу как Горст изръмжа и с изненада видя острието на рапирата му отново да полита в широка дъга отстрани. В това положение не можеше и да помисли за избягване на удара с тяло, дори нямаше време за подобно движение. Лявата му ръка се вдигна инстинктивно, но дебелото, притъпено острие на Горст отнесе кинжала му като сламка и се заби в ребрата му. Ударът изкара въздуха от дробовете му с болезнен стон и ехото го повтори многократно в притихналата арена. Краката му се подкосиха и той се просна на тревата с разперени ръце. Дъхът му свистеше на пресекулки като пробит ковашки мех.
Този път нямаше никакви аплодисменти. Тълпата изля гнева си върху Горст и го засипа с освиркване, докато едрият мъж се връщаше в заграждението си.
— Проклет да си, Горст, изрод такъв!
— Ставай, Лутар! Ставай и нападай!
— Върви си у дома, животно такова!
— Проклет дивак!
Недоволните крясъци преминаха в неубедителни аплодисменти, когато Джизал се надигна от тревата. Цялата лява половина от тялото му изгаряше от болка. Ако в дробовете му имаше останал достатъчно въздух, сигурно би закрещял с пълно гърло. Въпреки всичките усилия, въпреки всичките тренировки, противникът му го превъзхождаше и Джизал осъзнаваше това. Призля му от мисълта, че догодина ще трябва да премине отново през всичките мъки. Положи всички усилия да не изглежда сломен, докато вървеше тромаво към заграждението си, но не успя да се сдържи да не се свлече от безсилие върху стола. Пусна очуканите си оръжия на земята и задиша тежко.
Уест се наведе над него и вдигна ризата му, за да огледа пораженията. Джизал погледна боязливо надолу. Очакваше да види огромна дупка в гърдите си, но вместо това видя само дълга, доста неприятна на вид, зачервена ивица напряко на ребрата, която вече започваше да се подува.