Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Галилей започва поредица от свободни изследвания, като същевременно се залавя и с ред широки по обхват теоретични предположения. Вижданията му за близката връзка между математиката и физиката го карат да направи разграничение между двете характеристики на предметите. От една страна са физическите характеристики, които могат да бъдат измерени, като височина, тегло и т. н., те принадлежат на самите предмети. От друга, са характеристиките, които не могат да бъдат измерени, като мириса, цвета или вкуса на предмета, те не принадлежат на самите предмети, а са впечатления, предизвикани у хората, които ги наблюдават. Това жизненоважно разграничение по-късно е взето от английския философ Джон Лок и лежи в основата на неговата философия на емпиризма — първата истинска научна философия, която твърди, че всяка истина трябва да почива на опита.

Философиите на Декарт и Лок предизвикват възраждане във философската мисъл и е общоприето да се смятат за начало на съвременната философия. Двете философии — рационалната и емпиричната, дължат много на Галилео, който от своя страна разчита толкова много на покровителството и закрилата на Медичите. Самият Галилей предизвиква възраждането на една древна философска идея, която променя повече науката, отколкото философията. Вследствие на своите опити Галилео започва да разсъждава върху основната природа на материята, което го довежда до съживяването на идеята, изказана за първи път от древногръцкия философ Демокрит в началото на четвърти век пр. Хр. Демокрит твърди, че всички вещества в основата си се състоят от невидими единици, които нарича „атоми“, което произлиза от гръцката дума „atomos“ — неделим или невидим. С времето идеята прониква във физиката и химията, като опровергава древното съждение на Аристотел, че всички материи се състоят от смес от земя, въздух, огън и вода.

Изминават много векове, преди атомите да могат да бъдат наблюдавани или изброени на практика, но идеята стига до самото сърце на новата научна революция. Атомите, като отделни единици, могат теоретично да бъдат преброени, от което следва, че смесицата от земя, въздух, огън и вода е материя на характеристиките, а не на числата. Новата научна революция се измества от качествения свят към количествения, там, където математиката може да се приложи.

Галилео обмисля изводите на новата хелиоцентрична теория и размишлява, че инерционният път на планетата около слънцето трябва да е причинен от някаква форма на магнитна сила между двете тела. От дневниците му става ясно, че е на ръба да формулира идея, близка до тази за гравитацията, и да схване, че това е всеобхватна сила, която важи за цялото небе. Прилагането на законите на физиката от страна на Галилео към движението на планетите е епохална стъпка — Кеплер прилага математиката към цялата вселена, а сега Галилей показва, че земните закони на физиката също са всеобхватни. Смело обявява: „Земните закони важат на небето.“