Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]
Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Электронная книга - «Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]». Краткое содержание книги:

Медичите са могъщ флорентински род, дал на Европа папи и кралици, меценати и престъпници. Неговата история е изпълнена с възходи и падения, с коварство и кръв, с предателства и победи. Банка „Медичи“ е най-успешната и уважавана финансова институция в ренесансова Европа. Но скоро Медичите решават, че имат нужда и от политическа власт. В продължение на три века управляват родната си Флоренция. Двама представители на рода стават папи (Лъв X и Климент VII) и от върха в католическия свят разпростират влиянието на Медичите в цяла Европа. Когато през 1533 г. четиринадесетгодишната Катерина де Медичи се омъжва за Анри дьо Валоа, никой не предполага бляскавото бъдеще, което я очаква — съпруга на крал (Анри II) и майка на още трима (Франсоа II, Шарл IX и Анри III). Благодарение на властния си характер почти тридесет години на практика тя е истинският владетел на Франция. Начело на властта в ренесансова Европа, Медичите познават най-големите падения в морален и политически план, но под тяхната опека развиват таланта си гении като Донатело, Ботичели, Микеланджело, Леонардо, Рафаело, Рубенс и Веласкес, насърчавани и предразполагани от владетели като Лоренцо Великолепни и кралица Мария де Медичи.
„Това е история за власт, пари и амбиции, разказана увлекателно и интригуващо, с вещина и задълбоченост“. „Съндей таймс“
1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 196
Перейти на страницу:

Галилео бързо започва да се наслаждава на Падуа, където заплатата му е равна на 500 флорина годишно. Той все така не изпитва уважение към общоприетите правила и създава дом с темпераментната си млада любовница Марина Гамбия, от която впоследствие има три деца. Изследванията му дават резултати, които са също толкова в разрез с общоприетото. През този период Галилео започва да води кореспонденция с живеещия в Прага немски астроном Йохан Кеплер. Признава му, че вярва в правотата на Коперниковата теория, че земята и планетите се въртят около слънцето, но се страхува да го обяви открито, за да не стане за посмешище, тъй като мнозинството от колегите му в Падуа са последователи на Аристотел. Всъщност Галилео не съзнава, че тогава Кеплер едновременно потвърждава, но и подобрява хелиоцентричната идея на Коперник. С помощта на най-точните астрономически уреди от епохата преди появата на телескопа Кеплер достига до заключението, че планетите минават около слънцето в елипсовидни орбити, а не в кръгови, както предполага Коперник.

През 1604 година Галилео забелязва, че в небето се появява нова звезда, която всъщност е експлодираща звезда и е втората по рода си от 134 г. пр. Хр. насам. Появата й предизвиква голям ужас сред праволинейните мислители, защото според Аристотел не може да има такова нещо като нова звезда, както не може и някоя стара да изчезне. Аристотел учи, че земята е изградена от четири елемента (земя, въздух, огън и вода), а небето е разделено от земята и се състои от „квинтесенция“, петият елемент, или есенция, най-съвършеният от всички, който е идеален и непроменим. Обектите като кометите, които противоречат на това гледище, се обясняват и отхвърлят изкусно, тъй като не принадлежат на небето. Те съществуват в областта под луната, която е най-близо до земята, и по тази причина са метеорологични явления, а не звезди.

Галилео не е човек, който се бои от спорове и затова дава поредица от лекции за новата звезда, в които изрежда доводи за това как тя оборва теориите на Аристотел за небето. В резултат на това открито влиза във вражда с Чезаре Кремонини, който е професор по философия в Падуа. Кремонини поддържа общоприетото аристотелианско виждане, че законите на физиката и мерките се отнасят само до земята и не важат за небесата, където се намират всички планети и звезди. Те са изградени от квинтесенция и по тази причина не се изменят, както и не са предмет на същите закони, важащи за земята, въздуха, огъня и водата. Когато се правят измервания на небесата, те само изглеждат като противоречие на законите на Аристотел, но всъщност няма нищо такова, тъй като подобни закони просто са неприложими в тази сфера. Галилео е разочарован, защото не е способен да отрече доводите по своя начин и не може да даде никакво експериментално научно доказателство, че грешат. Не знае, че Кеплер прави точно това, тъй като математически изчислява елипсовидните орбити на планетите и така доказва, че математическите закони важат за небесата по същия начин, по който и за земята.

Амбициозният Галилео обаче става нетърпелив, вече е на четиридесет години, но славата и богатството, които му се полагат, все още му убягват. Дори заплатата на Кремонини е два пъти по-голяма от неговата, а останалите си създават име, без да демонстрират и половината от оригиналността на Галилей, който формулира всякакви оригинални идеи. Дори създава известен брой нови изобретения, в това число съоръжения за селското стопанство, военни машини и медицински инструменти, но нито едно от тях не му носи успех. След като свършва цялата работа, други просто ограбват идеите му и трупат пари от тях. Всекидневните му нужди за пари стават по-големи, трябва да издържа любовницата и трите си деца, да не говорим за семейството му във Флоренция, а дълговете му растат.

Като последно средство, решава да пише на великия херцог на Тоскана Фердинандо I и да го помоли за официален пост в неговия двор. Писмото му пристига в подходящ момент, тъй като Фердинандо I се нуждае от възпитател за лятото за своя петнадесетгодишен син и наследник Козимо. Галилео е назначен и се нанася със своя повереник във вилата на Медичите в Пратолино на хълмовете извън Флоренция. Тук прекарва няколко приятни месеца, води лек и охолен живот, като същевременно спечелва симпатиите на своя млад повереник с вълнуващите си научни опити и гениални идеи. Лятото обаче свършва и той трябва да се върне в Падуа при своите кредитори.

1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 196
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)