Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

В резултат на своите опити Галилео формулира определени закони за движението, като например: „Когато пада, скоростта на тялото е пропорционална на времето, за което пада.“ Крачката, направена от Галилей, е жизненоважна, тъй като прилага системата на мерките и теглилките във физиката, нововъведение, което в крайна сметка го извежда до формулирането на основополагащата идея за „сила“.

Гениалното хрумване на Галилео е прилагането на математиката във физиката, което в наши дни може да ни се струва очевидно, но по негово време те са смятани за две отделни и очевидно коренно различни дисциплини. Съвременната физика се ражда в мига, когато математиката и физиката се комбинират и създават понятия като измерваема сила. Нещата могат да бъдат претегляни, разстоянията измервани, времето записвано, всичко определяно с точни числа и прилагането на математическия анализ към физическите явления поражда понятието за опита. Подобни неща могат да бъдат определяни и измервани само на практика, което бележи началото на експерименталната наука. Определеният практически опит може да бъде представен с числови или концептуални определения, резултатите записани, а после сравнени с други резултати, получени при подобни условия, и така могат да бъдат формулирани общите закони. Името, което Галилео дава на такива практически опити, е „cimento“, което на италиански означава „изпитание“, думата „експеримент“, която използваме в наши дни, произлиза от старофренска дума, която означава „подлагам на изпитание“. Прозренията и практиката на Галилео поставят основите на съвременната наука. Именно той казва: „Книгата на природата е написана на математически език. Нейното писмо са триъгълниците, кубовете и други геометрични фигури, без чиято помощ… човек напусто би бродил из тъмния лабиринт.“