Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— А сега зная какво крие тя — каза Шарлот. Вълни от любов и ярост я заливаха една след друга. Тя беше обвързана с него, той я познаваше по-добре от всеки друг и все пак изглеждаше така невъзможно далечен. Само за тези няколко седмици се беше променил, беше станал уморен, уплашен, предпазлив, затворен.

Той й разказа за избягалия в Париж бивш агент на НКВД Дунаев, за клането в Катинската гора и за „староверците“. Беше изтощен, но тази история се изля от устата му неудържимо и дори разбираемо.

Стояха на самотния бряг на Москва река. Шарлот го бе слушала в продължение на двадесет минути и само от време на време бе вмъквала по някой въпрос.

Хвана ръката му и леко я стисна. Той я задържа със сила и твърдост, които й подействуваха успокояващо. Шарлот почувствува в тялото й да се надигат топлината и слабостта, които добре помнеше идваха с копнежа да се люби с него. Това безнадеждно я обърка.

Обърна се с лице към него.

— Знаеш ли, в началото не ти вярвах.

— Разбирам те. Звучи налудничаво, ясно ми е.

Тя гледаше напред към грамадата в стил сталинска готика на хотел „Украйна“.

— Наистина, така ми прозвуча. Най-напред баща ти. А вчера сутринта прочетох една информация, предадена по телекса от „Асошиейтед прес“. — Тя замълча, не знаеше как да му го каже. После изстреля: — Чарли, Пола Сингър е мъртва.

Стоун се беше облегнал на ниска бетонна стена и за момент Шарлот помисли, че не е чул или може би не е разбрал, но той буквално рухна пред очите й, свлече се на земята, заровил глава в ръцете си.

— Не! — стигна до нея приглушеният му глас. — Толкова много внимавах… по дяволите! Бях… Трябва нещо да е направила, за да…

Шарлот не можеше повече да стои настрана, отпусна се на земята и го прегърна.